Позабравих малко снимането в последно време, но покрай работа и ангажименти понякога и така става. Важното е, че при достатъчно свободно време и желание нещата не са тотално загубени хаха :) Тръгнахме от Варна без конкретен план за действие, с запас от пари в джоба, някои друг фото апарат и добро настроение. Първа спирка бе Велинград, понаспахме се и газ към същината, поехме към язовир Доспат, след него мислехме да направим остър завой на север към Широка поляна и Батак. Речено сторено, след като обиколихме цялата Широка поляна с лунохода поехме към Батак, взехме туй онуй за ядене и право на язовира. Пихме по една ракия, полюбувахме се на небето, звездите и салатата и си легнахме да спим :) На другия ден продължихме на север и от там покрай Кричим(не ходете там ако не ви се налага, има само цигани) надолу тръгнахме към яз. Въча, прекрасно място, панорамен път с доста завои и нов асфалт, язовирните стени на язовирите са доста внушаваща гледка поне за мен :) От там къде къде.. айде триград, там обичайните дестинации, пещери ала бала орлови очи.. и после отидохме до Смолян да пием по едно кафе, пихме го. Благодарение на чудесата на 21в. изровихме от един телефон с интернет телефона на някаква къща за гости в с. Гела, и директно дим да ни няма бяхме там. Чудно селце, и чудно местенце си намерихме, на другия ден тръгнахме за Мелник. Стигнахме до Гоце-то ама като видях колко трябва да заобиколя за да стигнем до мелник реших да вкарам лунохода в действие. Стигнахме до с. Пирин, там пътя свърши, асфалтовия де, и с помощта на странни опиянени в 11:30 сутринта субекти горе долу можах да се ориентирам в каква посока да хвана за село Рожен. Тръгнахме по пътя, 30-тина км черен път, виещ се из между Западните Родопи, чудно изживяване, минахме покрай някакъв водопад и стигнахме до с.Кашина. Село отцепено от света с няколко къщи на брой, какво правят хората там не знам, но определено природата е божествена, жалко, че след по-дълъг престой може би всеки нормален човек би се отчаял от еднообразието :) Цепим прашните черни пътища и пред нас се откри гледката на мелнишките пирамиди, успоредно с това през 9 планини в 10-та се чуваше някакъв овчарин който така викаше на овцете, че дърветата се клатеха от ехото, а някой може да си помисли, че убиват някого. Всички от Х фактори и разни други такива певчески състезания могат да си ходят, този глас беше номер едно така че.. :) Както и да е стигнахме Мелник, хапнахме и продължихме. Имахме малко остатък от светлата част на деня и решихме да отскочим до Рупите. Доста ходя ми го бяха похвалили местенцето.. но нищо впечетляващо според мен, не е лошо но не е кой знае какво. От там отидохме в Сандански да преспим и на другия ден поехме към Рилския манастир и Стобските пирамиди, тези пирамиди са нещо уникално, който има път на там задължително да мине да им се полюбува. От там поехме за София и с това свърши интересното от нашето пътуване, останаха хубавите спомени и някоя друга снимка :)
 |
| Доспат |
 |
| Доспат |
 |
| Доаспат |
 |
| Широка поляна |
 |
| Широка поляна с широк обектив :) |
 |
| По родопски |
 |
| От стената на яз, Кричим |
 |
| яз. Кричим |
 |
| Стената на яз. Въча |
 |
| яз. Въча |
 |
| Ягодина |
 |
| Поглед от орлово око |
 |
| Орлово око |
 |
| Това май вече е гърция :) |
 |
| От връх Снежанка |
 |
| От Снежанка |
 |
| Рилски манастир |
 |
| Стобски пирамиди |
 |
| Стобски пирамиди |
 |
| Стобски пирамиди |
Другата ни цел бе пещерата Стълбицата, както се досещате понеже вътре се влиза по стълба. Пещерата не е много голяма, т.е. голяма е.. но зависи от гледната точка. Представлява една голяма зала с височина около 30тина метра и ширина около 60, има и още зали надолу но се влиза през пропаст през една цепнатина в скалата, но не бяхме екипирани и пропуснахме слизането по-надолу.
