Австралиско зимно утро, съчетано с морски бриз.

Входа на залива преди Мелбърн, Австралия

Преди залива

Полъх

Небето тихичко се смее

вълни се плискат и се кискат

слънцето на хоризонта там добре е

сянка дълга хвърля във водата. 

Нов ден явява се на хоризонта

с рутина облят препуска с впряг

ала нещо във небето блесна

слънцето закри и по носа ме плесна.

Стъклена бутилка в здрача 

падна и започна да подскача.

Лист хартия аз съзрях в него

и помислих кво ли е написано на него.

Излезе листа от шише дълбоко

като парцал го проснах на широко.

Отпадък викам ще е това

съзирайки калните петна.

После в крайчеца го дръпнах

и писмото проговори

ти моряко - аз притръпнах,

после като чух въздъхнах.

Полъх хладен ме застигна

стоях втрещен аз без да мигна.

Изстина нещичко във мен

в миг се влачех по корем.

Мъка ми обля душата

от проблема на земята.

На север бил пленен чебаклен*,

вид отдавна застрашен. 

Пращаха ми туй писмо на мен

ала късно беше вече

бях далеч от севера ве мен

южняк в главата ми бучеше.

Съдба му казах на момчето

че не мога да помогна аз тогаз

бях пленен в морето

и седях си кротко в алкатраз.

*Чебаклен е смесица между чебурашка и чубака, древен бог на прадедите на Дарт Вейдар, покровител на хората пишещи кур на обществени места. Има способност да се появява на няколко места едновременно, когато започва да говори хората умират от спазми в дишането породени от непринуден смях и невъзможност за спиране на смеха. В древността са го убивали по особено жесток начин като са рязали ноктите му на краката докато не умре от рязане на нокти. Към днешни дни са останали само два и половина Чебаклени, мъжки, женски и един на половина одрязан от рязане на нокти на крака спасен през 98 век преди христа от Корохой. За повече информация апропо Чебаклен и Корохой, моля свържеше се с автора на блога.

"Русалка" - морско писана поема, леко наводнена :)

Време мина се не мина

дете се пръкна посред зима,

Янко кръстиха го те

че голям да порасте.

Расал Янко баш юнака

ял банани без да ака

туй на него му се отразило

неговата визия променило.

Таран тиган се явило

като отраснал сърцето му се свило

срам голям го гонел там,

че носел между краката си тиган,

тиган топъл и голям

тиган като таран.

Пораснал Янко и се окопитил,

разбрал тигана с кво го бил наситил.

Научи се със него да борави

без да гледа кой се нрави.

Почна първо да подбира

ала взе да мастурбира.

Гозба сочна да намира

реши и почна да се взира.

Гозбите в опашка се редяха

за тиган ревяха!

Янко дойде му акъла

почна да си дири той факмъла,

факмъли бол, валки топли,

редяха се на янковите вопли.

Ала янко търсеше русалка

нежна снежна и с близалка,

сладка като мелба

впита в делва.

Но Янко търсеше и още нещо

то не беше вещо ни горещо,

беше нещо безпредметно

и безсилуетно.

Янко търсеше любов

и на всичко бе готов,

ала трудна беше таз задача

пък идваше и здрача.

Почеса си тигана,

после боздугана

и накрая за ухото той се хвана.

Вече грееха звездите

и ракията му дърпаше юздите,

блее янко към тавана

и си вика коя мома да фана.

Едната едрогърда,

другата не мърда,

пък оная третата е дрънда.

Плискаше морето до колене

и дълбоко стана със топене,

Янко беше обезнадежден

ала мисъл блясна в тоя ден.

Беше вече изтрезнял

и небосвода с слънце се налял,

русалка скочи от водата

викна Янко аз съм ти момата!

Янко в миг се ококори

и стомаха му закаркори,

усети любовта в петите

и на русалката косите.

Тя бе стройна руса и солена,

океанска самодива непленена.

Превзе му тя сърцето

и се спусна пак в морето.

След време Янко се събуди

и тигана си подбуди.

Потърка голата си тиква

и душицата му кипна.

История мътна и неверна

ала Янко в нея там напредна,

живота му на половина мина,

русалката в него си замина.

Сърцето му имагинерно,

оказа се неверно

и на русалката изневери.

Той с тиганче се сдоби!

"Това се случи на морския бряг... "

Бучи пясъка в очите,

вятър пак набива ми юздите,

търкам пясъка досаден, 

той пък станал толкоз гаден. 

В стройна форма подреден, 

две следи седят от мен. 

Две следи една до друга 

като коловоз на гара друга, 

гара непозната и далечна, 

гара в мене вечна. 

Гара странна и без разписание, 

гара пълна със страдание. 

Изчезна гарата в далечината, 

и изгуби се в гората. 

Гора-вода, вода-море. 

Ала идва бряг отсрещен

бряг спасителен известен.

Виждам този чуден бряг

но си служа със коняк,

с коняк, лимон и малко сода

за мехлем против солена во'да. 

Дръж се бряг, 

че идвам пак. 

Да стъпя на земя корава

и да помириша росната морава.

Обичам всичко в тебе бряг

ала бягам на инат, 

инат голям и пропилян

но с идея той облян.

Идея на идеот, не на патриот, 

но няма т'ва сега значение

щото тука свърва мойто изречение.

По билото - Беклемето - хижа Дерменка - Беклемето

 Една разходка през стара планина. Малко мъглива, студена и ветровита, но гледките които се откриха пред нас сред мъглата определено си заслужаваха. Беше средата на ноември и случайно решихме да се поразходим с лунохода до хижа Дерменка. Избрахме нея не случайно ми понеже беше на стратегическо място за нас от към разстояние. Очаквахме мъглата и студеното време но лунохода е последна дума на техниката снабден с парно и радио, така че бяхме спокойни за оцеляването на целият изследователски екип! :) Пътят беше кален на места хлъзгав и малко наклонен но всичко мина благуполучно. Преспахме в хижата и преди да тръгнем решихме да се поразходим из гората. В началото нямаше много мъгла, но после падна една мъгла.. и както се пее в една песен и след мъглата пак мъгла :) Е.. но всяка мъгла добре дошла за фотографа :) Може да се каже едно от любимите ми метеорологични явления за снимане. Грация, красота, мекота и мистика на едно място. Единствен недостатък в повечето случаи е студено и мокро в такива ситуации, но няма проблем подготвени бяхме за всичко :) Поразходихме се в мъгливата гора, беше приказно като в приказка, на места даже малко митично. Техниката работеше на наша страна, гпс тракинга работеше безупречно, алелуя. Не че щяхме да объркаме черния път на връщане но все пак. И така мина нашата разходка, след това всичко по обратния ред до Беклемето. На връщане беше малко кално и хлъзгаво но лунохода е снабден с крила и прелетя калта с лекота, всичко мина супер :)

На югозапад след залез.

Мъглата е пътят.

 Тук искам само да вметна.. както си карахме по черния път и по едно време стигнахме нещо като овчарски заслон. Върху него имаше тези два фотьоила. Седяха като на покрива на света и си говореха. Най-вероятно коментираха наша милост и са се питали тези хора в това време друга работа нямат ли си? Но нека ги оставим на спокойствие и просто да им се наслаждаваме.

Венчанско Кале

Из покрайнините на Варна, неочаквано попаднах на тази природна забележителност. Преди доста време през вековете явно е било обитавано от монаси, или е било ползвано за крепост, личат си тук там издълбани килии в скалата, има и нещо като кладенец, въпреки, че точно там вода.. трудно.  По-скоро е служило за събиране на дъждовна вода.