четвъртък, 20 ноември 2014 г.

Да усетиш вълните.

Някъде покрай източна Австралия, залезат наближаваше, а навън духашемалко силничко. Първо идеята беше да потренирам малко на открито, но плана се поизмени. Излязох отвън и вятъра ме блъсна заедно със чудните цветове на залеза и водата която вятъра вдигаше от вълните.


Слязох да съм по-близо до събитията и зачаках да дойде някоя вълна да ми се усмихне, идваха и си отиваха, пръскаха и шуптяха, водата се пенеше като миди на тенекия :) Морски пръски ми влизаха в устата и ми засоли на носа. Тази долната снимка тамън се чесах по носа и дойде една вълна и снимах без да гледам. После като я качих видях, че във вълната е имало два делфина един до друг..




Установих, че най-друдно за заснемане е цвета на водата.. така наречената безцветна вода придобиваше всевъзможни отенъци от светло синьо през зелено до жълто и оранжево и всичко това за части от секундата докато вълната се вдига, гребенът и изтъняваше и слънчевите лъчи пробиваха през водата и излизаха от другата страна на вълната.


Поснимах поснимах, понастръхнаха ми шошоните и реших, че е най-разумно след като слънцето се скри да ида на завет.

Австралийски улици - или как хората не живеят в България и кое е общото между парите и попарата.

China bar 24-7

China town

Пиши LOL и да си ходим

NO BOOKS или живота през новия век



Пари попара правят с пара.


К'во са братко туй парите?
Правят те по-лесни дните.
Ала тука работата става на кантар,
поради финикииския писар.

Световна мярка за богатство,
ала на кой му пука че не са във братство.
Стойност ДДС е начислена,
от човешко чувство обезличена.

Валутна двойка и душа,
баба Рада и луна!
Само цифри има тука,
за световна несполука.

И говори за икономически разтеж,
първолак с копнеж,
ала не знае какво е таралеж.
В главата му са все парички,
да колекционира то хартишки.

Духовно бил занимарен,
днешния човек пленен.
Обвързан с тая фикс идея
пари да капят все от полилея.

Живота днеска изкривен,
с пари обвързан всеки ден.
Пари за въздух и вода,
пари за малко свобода.

Пари за приключение,
или погребално бдение.
Пари за раждане и кръщене,
даже и за гладко клецане.

Пари ти трябват всеки миг
ала ти с живота не си квит.
Живот със мярка грам харитя за минута,
живот от който не ти пука.

Тука стигам до дилема
и задълбочи ми се проблема.
Парите аз за миг отказах
ала странно чувство забелязах.

Глад прониза ми корема,
щото хляба бил като тотема.
Струвал левче и половина,
дръж са како ш'са спомина!

Прекърших се под тоя глад просташки,
жълтици да събирам аз във чашки.
Пари за хляб и мляко все да има
пари за пролет, лято, есен, зима.

Ха сега наздраве с тоз паричен повод
па макар и малко тъп да е моя довод.
Щото само с фиксинга на БНБ
най-много някой да те преебе.

В памет на министерството на финансите и образованието.

вторник, 12 август 2014 г.

Австралиско зимно утро, съчетано с морски бриз.


Входа на залива преди Мелбърн, Австралия

Преди залива



Полъх

Небето тихичко се смее
вълни се плискат и се кискат
слънцето на хоризонта там добре е
сянка дълга хвърля във водата. 

Нов ден явява се на хоризонта
с рутина облят препуска с впряг
ала нещо във небето блесна
слънцето закри и по носа ме плесна.

Стъклена бутилка в здрача 
падна и започна да подскача.
Лист хартия аз съзрях в него
и помислих кво ли е написано на него.

Излезе листа от шише дълбоко
като парцал го проснах на широко.
Отпадък викам ще е това
съзирайки калните петна.

После в крайчеца го дръпнах
и писмото проговори
ти моряко - аз притръпнах,
после като чух въздъхнах.

Полъх хладен ме застигна
стоях втрещен аз без да мигна.
Изстина нещичко във мен
в миг се влачех по корем.

Мъка ми обля душата
от проблема на земята.
На север бил пленен чебаклен*,
вид отдавна застрашен. 

Пращаха ми туй писмо на мен
ала късно беше вече
бях далеч от севера ве мен
южняк в главата ми бучеше.

Съдба му казах на момчето
че не мога да помогна аз тогаз
бях пленен в морето
и седях си кротко в алкатраз.


*Чебаклен е смесица между чебурашка и чубака, древен бог на прадедите на Дарт Вейдар, покровител на хората пишещи кур на обществени места. Има способност да се появява на няколко места едновременно, когато започва да говори хората умират от спазми в дишането породени от непринуден смях и невъзможност за спиране на смеха. В древността са го убивали по особено жесток начин като са рязали ноктите му на краката докато не умре от рязане на нокти. Към днешни дни са останали само два и половина Чебаклени, мъжки, женски и един на половина одрязан от рязане на нокти на крака спасен през 98 век преди христа от Корохой. За повече информация апропо Чебаклен и Корохой, моля свържеше се с автора на блога.

петък, 8 август 2014 г.

"Русалка" - морско писана поема, леко наводнена :)


Време мина се не мина
дете се пръкна посред зима,
Янко кръстиха го те
че голям да порасте.

Расал Янко баш юнака
ял банани без да ака
туй на него му се отразило
неговата визия променило.

Таран тиган се явило
като отраснал сърцето му се свило
срам голям го гонел там,
че носел между краката си тиган,
тиган топъл и голям
тиган като таран.

Пораснал Янко и се окопитил,
разбрал тигана с кво го бил наситил.
Научи се със него да борави
без да гледа кой се нрави.

Почна първо да подбира
ала взе да мастурбира.
Гозба сочна да намира
реши и почна да се взира.

Гозбите в опашка се редяха
за тиган ревяха!
Янко дойде му акъла
почна да си дири той факмъла,
факмъли бол, валки топли,
редяха се на янковите вопли.

Ала янко търсеше русалка
нежна снежна и с близалка,
сладка като мелба
впита в делва.

Но Янко търсеше и още нещо
то не беше вещо ни горещо,
беше нещо безпредметно
и безсилуетно.

Янко търсеше любов
и на всичко бе готов,
ала трудна беше таз задача
пък идваше и здрача.

Почеса си тигана,
после боздугана
и накрая за ухото той се хвана.

Вече грееха звездите
и ракията му дърпаше юздите,
блее янко към тавана
и си вика коя мома да фана.

Едната едрогърда,
другата не мърда,
пък оная третата е дрънда.

Плискаше морето до колене
и дълбоко стана със топене,
Янко беше обезнадежден
ала мисъл блясна в тоя ден.

Беше вече изтрезнял
и небосвода с слънце се налял,
русалка скочи от водата
викна Янко аз съм ти момата!

Янко в миг се ококори
и стомаха му закаркори,
усети любовта в петите
и на русалката косите.

Тя бе стройна руса и солена,
океанска самодива непленена.
Превзе му тя сърцето
и се спусна пак в морето.

След време Янко се събуди
и тигана си подбуди.
Потърка голата си тиква
и душицата му кипна.

История мътна и неверна
ала Янко в нея там напредна,
живота му на половина мина,
русалката в него си замина.

Сърцето му имагинерно,
оказа се неверно
и на русалката изневери.
Той с тиганче се сдоби!

понеделник, 7 юли 2014 г.

"Това се случи на морския бряг... "


Бучи пясъка в очите,
вятър пак набива ми юздите,
търкам пясъка досаден, 
той пък станал толкоз гаден. 
В стройна форма подреден, 
две следи седят от мен. 
Две следи една до друга 
като коловоз на гара друга, 
гара непозната и далечна, 
гара в мене вечна. 
Гара странна и без разписание, 
гара пълна със страдание. 
Изчезна гарата в далечината, 
и изгуби се в гората. 
Гора-вода, вода-море. 
Ала идва бряг отсрещен
бряг спасителен известен.
Виждам този чуден бряг
но си служа със коняк,
с коняк, лимон и малко сода
за мехлем против солена во'да. 
Дръж се бряг, 
че идвам пак. 
Да стъпя на земя корава
и да помириша росната морава.
Обичам всичко в тебе бряг
ала бягам на инат, 
инат голям и пропилян
но с идея той облян.
Идея на идеот, не на патриот, 
но няма т'ва сега значение
щото тука свърва мойто изречение.