Консервата като начин на живот.

Лодка насред морето ми позира,
пътека слънчева ми се навреед простира.
Цветовете пастелени чудесни,
в душата ми пораждат песни.

Миг вълшебен и неповторим,
за мен е той така един.
Неповторим и строго уникален,
па макар и за мен да е банален.

Храна от слънчевата светлина,
заделям в снимки като зимнина.
Консервирам мигове чудесни,
за черни дни да бъдат лесни.

Морско ми е vol.6

Вятър брули ми косата

пак проветря ми главата,

залез огнен се разкрива

хоризонта пламенно залива.

Време мярка за обем

пак се сблъсква с мене в тоя ден,

и дните пак с обратен ред вървят

към нула аз мечтая да клонят.

Живея в спомен благ

сам аз в морето съм юнак,

стискам коня си железен

пътя сочи той кафезен.

Блян далечен виждам там

да изляза от кафеза,

шапка сламена ще сложа знам

и ще си пия ментата на леса.

Пещера Проходна

До връх Безбог и обратно.

Със спомена за миналото..

Когато времето отмине 

и остане само спомена за него.

Там стената рохка ще се срине

отеквайки навред в небето.

Само полъхът в съзнанието остава

с чувство хладно и познато.

Усет нежелан прокарва

потна длан на рамото крилато.

Ала всичко минало е вече,

стените голи са свидетел.

Ти успя и днес човече,

стремежът вечен в теб е добродетел.