неделя, 19 март 2017 г.

Пещера Темната дупка

Пещери, пещери и пак пещери.. защо ли? Не знам! И докато се чудехме къде да до обиколим покрай Гара Бов, решихме в бързината да направим една пещера. Не беше много в бързината понеже отекоха четири неусетни часа вътре.. ту нагоре, ту надолу.. после пълзейки.. Жалко само че пещерните хора са си казали тежката дума с тежки думи и изображения по стените, изобразяващи красноречиви сцени от битието и лозунги достойни да пребъдат през вековете, датиращи предимно от миналия век и този. Но нека да не се задълбаваме толкова в творческата дейност на пещерните хора а да обърнем внимание на природата и нейното изкуство.. така по между другото и накрая с едно красиво нощно небе, което ни посрещна на изхода от пещерата, понеже се бе мръкнало когато излизахме.









сряда, 8 март 2017 г.

Ранна пролет Източни Родопи..

Какво по-хубаво от това, малко свободно време хубава, светлина и чист въздух.. е и едни Родопи.. Приказно място, пазещо духа на времето и планината. Нагъната земя и на всяка гънка селце и махала.. Хората едни различни, странни за нас.. а ние още по-странни за тях, индивиди със стативи бродещи по разни хълмове и снимащи някакъв залез.. За тях това е ежедневие за нас.. екзотика до някъде или чудна гледка на чудно място. Няма да се впускам в обяснения.. навярно всеки е виждал залез, изгрев, язовири, реки и планини.. и въпреки всичко.. всеки от тях е различен.. индивидуален и осветен от слънчевите лъчи всеки път различно. 















вторник, 28 февруари 2017 г.

На планина по никое време.

По никое време, без да искам.. случайно, такова би било определението на повечето снимки по-долу.. В бързината.. ей така.. на бързо, по между всичко останало.. просто защото така го виждам и чувствам.. Кадър, миг, секунда.. снимам и изчезвам от место престъплението. Понякога ми се иска да имах повече време да си поседя дори и без да снимам, но.. на :) колкото толкова, въпреки всичко, задоволяваме се с постигнатите резултати и гледаме смело напред! :)