Есен на гладно

Есен на гладно

Неделя сутрин тънка мъгла,

жълти листа летят по брега.

Разбива се в камъка нежно вълна,

отеква плацикане в таз тишина.

И тихо е пак и чуваш вода,

как леко докосва тая земя.

Цветовете на утро поглъщат сега,

потапям се в тях без сетива.

Съвкупност от разни малки неща,

денят ми подреждат без рутина.

Прелитат първи фотони от светлина,

небето приижда със топлина.

Мъгла с цвят на жълти листа,

плахо отстъпва и идва деня.

Пада шала от мойта снага,

и поглеждам слънцето със ведрина.

Хоризонт като косъм изплува едва,

а гларус прелита през тишина.

Синева озарена и няма мъгла,

есента се усмихва гали града.

Разхождам се успоредно пак на брега,

подритвам шишарки и мъдря слова.

Къде ми е музата, къде ли бе тя,

няма я с мен, а съм сам в есента.

За разходките по билото привечер.

Една разходка лятна, по едно било.. :) Там нейде из Балкана. Върхове познати на мнозина може би, но този път ъгълът ни бе малко по-различен от обичайното. Съчетано с импровизирана вечеря с хубава гледка на запад, какво повече ли му трябва на човек..? Чаша вино никога не е излишна и камина, но в полеви условия сандвичи с домат и малко салата те карат да забравиш за глада и да имаш време просто да гледаш хоризонта.. и слънцето как се скрива зад него за да се покаже на сутринта от другата страна. 

За музата по никое време искрено и лично.

ЧЕРУПКИ

С ръка отмятам ден пореден,

уморен от рутина приведен.

Отминал ден, но само на хартия,

седя и мисля си за орисия.

Всичко цветно е и някак сиво,

измислено напук красиво.

Объркани представи се преплитат,

птици над града прелитат.

Върти часовника стрелките

и не брои а чопли канарите.

Спряло време нереално,

брои работни дните то банално.

Човеци без души минават,

на имагинерното се оповават,

а душите някъде далеко

зомбясали от мисли реят се в небето.

Седя спрял в тая суматоха,

летят край мен тела бездушни, без посока

и либерално почвам да пресмятам,

въпрос на гледна точка казвам и замятам.

Мироглед различен,

а дефакто е така първичен.

Всеки гледа в собствена посока,

а погледа е празен прикован в порока.

Сложно става някак интегрално,

за госпожата ми по математика банално!

Знам, за две съм, ще си седна,

ала живота с вашите очи не ще погледна!

С извинения към хората които гледат в паничката на другите, но не и през техните очи.

Бира, вино, романтика и хубава музика - Прага.

Едно превъзходно място, с чудесна архитектура, красиви места и приятни хора. Място където просто можете да се разхождате, да слушате уличните джаз музиканти и да се наслаждавате на всичко което се случва около вас. Бирата е почти безплатна и определено такава не бях пил никъде другаде :) Всичко е някак чак нереално интересно и бе близко поне до мен. За доста голямо учудване и голяма приятна изненада за мен не бе и навалица и лудница от хора, в рамките на допустимото. Град изпълнен с творчество и изкуство, град който те кара да го почустваш, стига да имаш сетивата да го направиш. Спирам с празните или не чак толкова приказки и който не е ходил да отиде задължително, само на 1100км от София е :)

Една след обедна разходка в Будапеща.

Една бърза разходка из Будапеща. За няколко часа ама колкото толкова. Хубаво време, добра светлина.. някоя друга бира и джоланче.. какво му трябва на човек :) Романтично място за романтични хора, ама другия път повече. Определено има какво да се види, град с интересна архитектура, хора, храна и още по хубава и интересна бира :)