Миконос - live

Докато не ти намокри морето краката, никакво море не си видял.

Та така за морето.. мокри крака яко, пръска солено, има водорасли, медузи, после мирише на развалено като умре някоя медуза или риба. Но въпреки всичко.. и солта, и онази горчива жилка, която не ти дава мира и те кара да си потропваш с крак когато си спокоен, е красиво.. искрено, така както малко неща останаха такива в този изкривен свят.

Дори когато знаеш на какво е способно, колко може да те опръска.. и как горчи. Винаги когато видиш тази му страна, игривата, подхвърляща водни маси като мандарини, а вятър като с бръснач откъсва шепи вода от върха на вълната.. стоиш замислен, гледаш и си смирен. То е по-голямо.. не искаш да ти покаже колко може, но знаеш. Кара те да изпитваш уважение, и възхищение към него. Красива вълна а после се сгромолясва с трясък, и след това няма и следа от нея. Колкото и да е била красива няма я, никога няма да я има същата. Идват само други подобни, пак така интересни, но не съвсем. И чак при следващата буря, когато отново почнат да валят вълни, ще видиш пак онази единствена вълна, която пак ще запомниш за секундите, в които я зърнеш.. и пак така до следващата.. 

North me..

Посоки

Посоки

Там нейде на север,

далече в безкрайната нощ.

Където мечките бели,

бели остават дори в полунощ.

Тиктака часовник неволно,

брои секундите мрак.

А той се стели свободно,

поглъщайки слънцето пак.

Ден пореден обвит в тъмнина,

минава, отлита и няма следа.

Тътен ответен като тишина,

вибрира до мен и глава ще сведа.

С надежда за ден и малко роса,

като в приказен сън нежна сълза.

Във мен е, усещам студена вълна,

хлад от утро и солена вода.

Притварям очи и бликва деня

и сълзи потичат от светлина.

На обратно ви се струва всичко това?

Но реалност е пак и сива вода.

Лека нощ от мене сега,

започва деня и аз пак ще поспя.

Да търся на ум фотон светлина,

да се сборя с таз северна ширина.

В памет на светлината в хората и дългата нощ.

Започва нов ден.

Ценности

Ценности

Колко ли струва днес любовта?

Жест неприличен или просто вода,

свят объркан протегнал ръка,

към пагубна цел и суета.

Всеки брои разни неща,

сметка си прави нейде в нощта.

Срамно било но гледай сега

всеки сравнява твойта снага.

Гнусно и жалко е всичко това,

но света озлобен е за кофата,

а тя пълна е само с разни неща

миризливи кафяви и обляни в пера.

И кичат се страстно и пъчат гърди,

дори от вътре да ги гори.

Без скрупuли, чувства, дори без лица

и с жестове празни рисуват слънца.

Седя сред говеда гледайки тъпо досущ,

като тях да погледна не мога даже на пук

и пръскат обляни кафяви с пера

седя и се цапам а не знам до кога.

Стъпвам на стол събличам се гол

и крещя на света озверен "това е глагол"!!!

И да гол съм и нямам пера като вас

имам аз друго не лепнещо като мас.

Обичам и чувствам и не броя аз пера

независимо будно показвам следа.

Към нещо човешко а не към Лайна.

Съжалявам простете но затънах в пера!

ПП. "Пера" няма общо с пране, нищо не е прано и мирише на лошо. Само скромната самичка роза мирише до край, а букета огромен превръща се в гной.