Зад Мусала та обратно.. за по пряко през Витоша.

 Всичко започна преди месец когато с приятели решихме да катерим връх Мусала.. Всичко точно, екипирах се с всичко необходимо като гети, боне, очила, раница, даже си импрегнирах обувките доста добре. Дойде време да тръгваме.. замъкнах се до София и от там направо към Бордовец/Боровец/. Понеже както винаги окъсняхме малко.. решихме да се "изтарикатим" и да хванем лифта до някъде(пишман туристи). Лелката от лифта.. обади 18 кинта до горе.. (ужас), ама какво да се прави окъсняхме.. После се оказа, че поради силен вятър последната станция на лифта е затворена и лифт има само до междинната станция.. ООКК.. Затътрихме се горе и вече катерим нагоре по една от всичките ски писти.. Времето както се вижда беше доста жега, вятър никакъв.. абе.. за по блузка. Сменихме набързо якетата с тънките, мятам аз гор-текса на гърба вместо пухенката и продължава ме. Беше стръмничко, по едно време почнахме да праскаме диагонали по пистата, че много се хлъзгахме.. Поизлязохме нагоре и опаа.. изненада.. по задуха. С бавни темпове стигнахме последната станция на лифта.. там определено беше ветровито.. бримчеше вятъра доста стабилно, стоеше се прав все още без кой знае какви усилия. Едното момче малко изоставаше и го по изчаквахме. Влязохме в станцията да хапнем, че беше станало обяд и с пълни кореми да покоряваме Мусала (ха-ха). Аз естествено.. що да ям като мога да по снимам..

Борчета из между облаци

Високо планинска еко тоалетна.

От два кадъра, цъкнете за пълен размер

И така.. на снимах се аз, нахранихме се и продължихме нагоре или по-скоро опитахме. Когато дойде време да тръгваме вън времето беше като цяло ясно.. но духаше ужасно силно. Снегът се вдигаше от земята от вятъра и беше като пустинна буря само дето беше от сняг. Снега удряше по кожата като игла която се забива в кожата. Поради тази причина се наложи всички да се превърнем в черни нинджи или костенурките нинджа в акция.От тук на сетне започнаха същинските проблеми.. вятъра беше доста силен, видимостта падна на 50-тина метра. Едното момче изоставаше и го изчаквахме. Оказа се че и маска нямал.. лошо. По едно време и ръкавицата му падна и хукна да я гони.. а то преспи тъпотии.. лоша идея като цяло, е поне си я хвана. Разстояние от 800 метра го вървяхме 20 минути.. Прогнозата за покоряване беше кофти. Издрапахме до някаква влечка може би на 2600 метра надморска височина и там вече си е** м*****а. Духаше идиотски силно.. ходехме като пияни моркови въпреки че имахме щеки. Скрихме се на завед до влечката и решихме да обръщаме. Пистата нагоре не беше обработена и имаше опасност от лавина. Мъдростта надделя и тръгнахме надолу. Излязохме от закътаното и вятъра пак заблъска по гърбовете ни. След 20-тина метра тласна малко по-силно и аз и тоя бавния паднахме.. станах аз с триста зора.. стана и другото момче.. ама вятъра си духаше доста кофти. Хванахме някаква писта надолу по обработена. Даже слайднахме по гъз и разстояние от 2км взехме може би за 10 минути което си беше чист рекорд. Походихме и стигнахме до гениалната идея да ходим до хижа Мусала поне. Тръгнахме и за там, ама снегоходки йок, а сняг колкото искаш. Затъвахме до коленете в сняг.. Походихме си така 500 метра и таман си вляза в темпото и отзад ревнаха айде на обратно.. и Мусалата до тука беше.. Хванахме къра на обратно и след 2-3 часа бяхме в Боровец. 

Хълмче от близко

Залеза на връщане

И за да не сме съвсем капо, решихме на другия ден да отскочим малко до Витоша. Къде къде, айде на Боянския водопад, бил замръзнал и било "мноу яко", ок. Отидохме ние, Хиларито в Боянската църква щяла да ходи та бяха отцепили половин Бояна.. тъпа работа. Стигнахме все пак де. Драпахме нагоре час и половина през доста сняг и накрая стигнахме до заветната цел. Беше доста интересно, толкова много лед на едно място не бях виждал :) Цяла река замръзнала, яко. Щракнах на бързо една снимка и айде на обратно, че се мръкваше. На долу обаче му хванахме цаката. По гъз надолу бяхме като на бобслей и за 30 минути бяхме при колата. :)

Леко, че ке паднеш

Боянски водопад