Връх Исполин и бегъл поглед към Дряново.

Шипка, Бузлуджа и Казанлък от в. Исполин

в. Исполин

Водопада до пещерата Бачо Киро 

Дряновския манастир от високо

Неделна северна разходка.

Един не толкова слънчев неделен ден, и една разходка малко на север от Варна. Калиакра - Болата - Шабла - Каварна, това беше маршрута, който в крайна сметка осъществихме. Времето беше с нас, малко подухваше, но поне не валеше. Е.. можеше и малко по-хубави облаци да има ама като няма риба и рака е риба.. какво да се прави, съдба. Поне въпреки така монотонното небе се получиха добри снимки и панорами :) Малко рискови на места но.. важното е купона да тече. На екстремния ми автопортрет за пръв път ме хвана шубе от високо.. ама за всяко нещо си има пръв път.. :) Малко тесничко беше горе.. има няма 20см. и за късмет се ронеше всичко и падаха разни каманаци на долу. Даже като слязах един дядо ми се скара.. ама нормално. Долу се събраха хора и почнаха да ме сочат с пръст.. само дето платнище за скачане не опънаха и да се мятам. :) След Болата за цепихме към фара на Шабла ама там по-така на бързо минахме, че нещо времето беше ветровито и хладно. Разни котки ни се пречкаха в краката ама тях съм ги спестил. Поне си намерих рибарска мрежа сравнително здрава и си я прибрах. :) На връщане на полумръкнало решихме да се отбием до Каварна и по-точно, плажа на Каварна. Спряхме до силузите и тръгнахме на горе по баира отстрани силузите да покоряваме върха. Горе пишеше 164м. надморска височина - яко. Слънцето се беше скрило отдавна и беше настъпил момента за нощни снимки. Яка работа от всякъде. Чудна гледка за без пари, какво повече му трябва на човек.. е има още кво да се иска де.. малко фъстъчки, едно шалте и ментичка. Е нямахме тези екстри, но пак си беше яко. Добре, че си бях взел фенерчето щото на връщане беше станало порядачно тъмно и за късмет беше адската кал по тоз пуст баир. Обувките ми станаха 5 кила и като ходя по кал не се пързаляха чак толкова, но стъпя ли на камак.. все едно си със ски на 45 градусов баир - кеф. Само дето не си носех щеките. Тъкмо пристигнахме долу и що пък да не дойде гранична полиция, е поне бяха вежливи и всичко беше ок. Малко странно им стана, че сме тръгнали в тъмното по тез чукари.. ама то.. луд умора нямал, само се потял. хаха :) Така мина в общи линии неделната разходка. Приятно гледане на снимките. :)

Екстремен Автопортрет

Панорама от мястото на екстремния автопортрет :)

Болата, изглед от пещерите

Сива не спретната къщурка, със зелен голф отпред.

Тъп на ръб.

Шабленския фар и потрошената му естакада.

Поглед на долу

Калиакра в далечината

Една панорамка от 2 кадъра на Каварненския залив.

Настроения в черно-бяло..

Малко отклонение от темата, нещо не толкова цветно и стоплящо.. Така се случва понякога, цветовете изгубват значението си и само пречат. Остават формите, сенките и спомена, спомена за отминалите фотони, спрели се в матрицата ми, минали през обектива с гръм и трясък и оставили след себе си отпечатък на момент от времето тогава. Времто не можем да си върнем, но поне може спомен да запазим, спомен който стопля, който се усмихва и ни кара да се замислим кое ни кара да се чустваме добре и кое не трябва да пилеем. 

Зад Мусала та обратно.. за по пряко през Витоша.

 Всичко започна преди месец когато с приятели решихме да катерим връх Мусала.. Всичко точно, екипирах се с всичко необходимо като гети, боне, очила, раница, даже си импрегнирах обувките доста добре. Дойде време да тръгваме.. замъкнах се до София и от там направо към Бордовец/Боровец/. Понеже както винаги окъсняхме малко.. решихме да се "изтарикатим" и да хванем лифта до някъде(пишман туристи). Лелката от лифта.. обади 18 кинта до горе.. (ужас), ама какво да се прави окъсняхме.. После се оказа, че поради силен вятър последната станция на лифта е затворена и лифт има само до междинната станция.. ООКК.. Затътрихме се горе и вече катерим нагоре по една от всичките ски писти.. Времето както се вижда беше доста жега, вятър никакъв.. абе.. за по блузка. Сменихме набързо якетата с тънките, мятам аз гор-текса на гърба вместо пухенката и продължава ме. Беше стръмничко, по едно време почнахме да праскаме диагонали по пистата, че много се хлъзгахме.. Поизлязохме нагоре и опаа.. изненада.. по задуха. С бавни темпове стигнахме последната станция на лифта.. там определено беше ветровито.. бримчеше вятъра доста стабилно, стоеше се прав все още без кой знае какви усилия. Едното момче малко изоставаше и го по изчаквахме. Влязохме в станцията да хапнем, че беше станало обяд и с пълни кореми да покоряваме Мусала (ха-ха). Аз естествено.. що да ям като мога да по снимам..

Борчета из между облаци

Високо планинска еко тоалетна.

От два кадъра, цъкнете за пълен размер

И така.. на снимах се аз, нахранихме се и продължихме нагоре или по-скоро опитахме. Когато дойде време да тръгваме вън времето беше като цяло ясно.. но духаше ужасно силно. Снегът се вдигаше от земята от вятъра и беше като пустинна буря само дето беше от сняг. Снега удряше по кожата като игла която се забива в кожата. Поради тази причина се наложи всички да се превърнем в черни нинджи или костенурките нинджа в акция.От тук на сетне започнаха същинските проблеми.. вятъра беше доста силен, видимостта падна на 50-тина метра. Едното момче изоставаше и го изчаквахме. Оказа се че и маска нямал.. лошо. По едно време и ръкавицата му падна и хукна да я гони.. а то преспи тъпотии.. лоша идея като цяло, е поне си я хвана. Разстояние от 800 метра го вървяхме 20 минути.. Прогнозата за покоряване беше кофти. Издрапахме до някаква влечка може би на 2600 метра надморска височина и там вече си е** м*****а. Духаше идиотски силно.. ходехме като пияни моркови въпреки че имахме щеки. Скрихме се на завед до влечката и решихме да обръщаме. Пистата нагоре не беше обработена и имаше опасност от лавина. Мъдростта надделя и тръгнахме надолу. Излязохме от закътаното и вятъра пак заблъска по гърбовете ни. След 20-тина метра тласна малко по-силно и аз и тоя бавния паднахме.. станах аз с триста зора.. стана и другото момче.. ама вятъра си духаше доста кофти. Хванахме някаква писта надолу по обработена. Даже слайднахме по гъз и разстояние от 2км взехме може би за 10 минути което си беше чист рекорд. Походихме и стигнахме до гениалната идея да ходим до хижа Мусала поне. Тръгнахме и за там, ама снегоходки йок, а сняг колкото искаш. Затъвахме до коленете в сняг.. Походихме си така 500 метра и таман си вляза в темпото и отзад ревнаха айде на обратно.. и Мусалата до тука беше.. Хванахме къра на обратно и след 2-3 часа бяхме в Боровец. 

Хълмче от близко

Залеза на връщане

И за да не сме съвсем капо, решихме на другия ден да отскочим малко до Витоша. Къде къде, айде на Боянския водопад, бил замръзнал и било "мноу яко", ок. Отидохме ние, Хиларито в Боянската църква щяла да ходи та бяха отцепили половин Бояна.. тъпа работа. Стигнахме все пак де. Драпахме нагоре час и половина през доста сняг и накрая стигнахме до заветната цел. Беше доста интересно, толкова много лед на едно място не бях виждал :) Цяла река замръзнала, яко. Щракнах на бързо една снимка и айде на обратно, че се мръкваше. На долу обаче му хванахме цаката. По гъз надолу бяхме като на бобслей и за 30 минути бяхме при колата. :)

Леко, че ке паднеш

Боянски водопад

Варненско ледено езеро

Доста време студ, нетипично за Варна, но какво да се прави к'вото такова :) От една страна така по-добре.. И както всяко нещо води до друго нещо, лошия и гаден студ за едни води до разни ледени работи тук и там. Приятна гледка за окото, но само ако си добре екипиран тип сарма. Ако не сте екипирани тип сарма рискувате да ви по замръзнат пръстите, носа, ушите и разни други ваши крайници изложени на студа. Е.. аз бях екипиран тип сарма на половина и само пръстите ми по замръзнаха хаха :) Малко остана по едно време и повече да по замръзна, но слава бого всичко мина добре :) По затънах и с колата в едни калища.. домързя ме да дам назад и реших да газя разни ледове.. те пък взеха, че се понапукаха и опряха носача, прага и бронята :) Добре, че бях с танка както винаги и с малко по груби манипулации танка беше вън от гьола.. хаха. Еми приятно гледане на снимките, цъкнете върху тях за пълен размер.

Ей тука малко остана да падна от това паянтово кейче..  :)