Един неделен следобяд край яз.Елешница. Не знам защо името му ме подсеща за лешници, хубави ядки, вървят с пиячка за мезе.. както и да е. Освен жълади други ядки не видяхме около него. Разположен източно от яз.Цонево, свит между хълмовете на източния балкан, си седи спокойно язовирчето. Живописно място, изпълнено с живот. Западната му страна е достъпна със автомобил, а от изток граничи с резервата Шебра. Докато се разхождахме по един от хълмовете от където се открива цялата прелест на язовира едно зайче панически притича и се скри някъде из гъсталака. Патките пък в язовира седяха максимално далече и прелитаха насам натам. Всичко това на фона на една жълта есен, макар и малко към края си. За наш късмет или не, не намерихме пътеките, които искахме да намерим около язовира, но за сметка на това открихме някой живописни места, за жалост не мога да кажа непокътнати от човека.. жалко. След като бяхме на хълма надвиснал над язовира, гледайки залеза и багрите на гората променящи се с всяка секунда, мога да кажа, че всики трънаци през които трябваше да минем и водата в която нагазих са си стрували определено. Стига съм писал, приятно гледане на снимките и ако решите някога да отидете там или където и да било запомнете само едно - боклука в раницата, не скрит от погледа ви в някой дънер или небрежно захвърлен на земята.
