понеделник, 7 юли 2014 г.

"Това се случи на морския бряг... "


Бучи пясъка в очите,
вятър пак набива ми юздите,
търкам пясъка досаден, 
той пък станал толкоз гаден. 
В стройна форма подреден, 
две следи седят от мен. 
Две следи една до друга 
като коловоз на гара друга, 
гара непозната и далечна, 
гара в мене вечна. 
Гара странна и без разписание, 
гара пълна със страдание. 
Изчезна гарата в далечината, 
и изгуби се в гората. 
Гора-вода, вода-море. 
Ала идва бряг отсрещен
бряг спасителен известен.
Виждам този чуден бряг
но си служа със коняк,
с коняк, лимон и малко сода
за мехлем против солена во'да. 
Дръж се бряг, 
че идвам пак. 
Да стъпя на земя корава
и да помириша росната морава.
Обичам всичко в тебе бряг
ала бягам на инат, 
инат голям и пропилян
но с идея той облян.
Идея на идеот, не на патриот, 
но няма т'ва сега значение
щото тука свърва мойто изречение.