петък, 26 декември 2014 г.

Последна спирка преди Индия - устието на р.Камчия


Обръщение към всички селяни, селяндури, тъпанари, идиоти, дебили, изроди, нещастници, комплексари, мизерници, киртаци, гьотферени, цигани, мангали, граждани (макар и само по лична карта) и за всички останали недодялани и жалки същества.

Поданици,  на тази наша така обичана държава България, моля ви, от все сърце, не изхвърляйте боклуците си на различните места от обозначените за това места. А те са именно както следва - контейнера за боклук на улицата на която живеете, торбичката, която носите когато ходите на пикник и след това събирате в нея отпадъците си и след което я хвърляте отново в контейнера на вашата улица или друг такъв удобен за вас по пътя, който минавате.

На същия този плаж лятото си препичате пъпчивите гъзове и не ви е грижа за това, че някой друг ви е изчистил боклука, който ви е мързяло да поносите 10мин до най-близкия казан. 

Тук не е Индия, и надявам се никога да не става. Но с този размах на човешка простотия и нехайство дори бихме ги задминали. 

Наслаждавайте се на природата, дори и на малкото незастроено останало от нея и я пазете така както сте я заварили, защото тя е вашата майка и един ден всички ние ще плащаме прескъпо за това, че една дузина необразовани, тъпи селяни ги е мързяло да си хвърлят боклука в коша!!!







петък, 19 декември 2014 г.

петък, 5 декември 2014 г.





Светлина


В тунел объркан,
без посока изтъркан,
от тъмнина превзет,
аз седя там най-отпред.

Чакайки в тунела,
да проблесне песъчинка смела.
В миг усещам странно чуство,
пак на дявола е густо.

В тъмна сфера аз седя,
без посока и следа.
Като черна дупка в безтегловност,
в нищото седя без бодрост.

Дяволе, проклет бъди
и свещта ми ти върни.
Да озари живота ми пред мен
и да пребъда в този страшен ден.

Прости ми Боже моя грях,
че потъпках всичко аз без страх,
че свещта си изгасих
и че някой нараних.

Прости ми в този миг съдбовен,
па макар да съм виновен.
Не мога аз без светлина
в тази тъмна долина.

В тъмното живота спира,
всичко в мене все замира.
Без дъх оставам и без сила,
а в гърдите ми със болка дива.

Светлина изгрей във мен отново ти
и живота с мене сподели.
Проникни в мен през тонове олово
и свии до мен гнездо орлово.

Седейки в пълна слепота,
аз ще чакам твоята зора
и без капка колебание
аз ще чакам твоето послание.

Изгрей ти слънце в тоя ден,
надвии нощта надвиснала над мен.
Стопли сърцето ти във мен
и бъди със мен до моя сетен ден.