По принцип, не обичам кратките и бързи разходки, но понякога обстоятелствата ги налагат и ако не си достатъчно бърз разходката би останала само с една бира на първото срещнато заведение и някоя друга снимка на фона на готически храм или шадраван. Е за наша радост бяхме достатъчно бързи и с късмет и разходката ни бе чудесна.
Копенхаген, името само говори за себе си. Едва ли има някой, който не е чувал за този град. Изпълнен с история и характер, където хората оценяват това което предците им са правили и отстоявали.
Из централната част навсякъде стърчат остри върхове на катедрали, осеяни украсени с паметници и монументи отразяващи средновековни нрави и ценности. Странното е, че хората все още харесват това и правят всичко възможно за да го запазят така както е било преди, за да могат и днешните поколения да видят и оценят онова което е било. За разлика от нашата мила родина където къщи паметници на културата строени началото на миналия век, рушащи се без надзор са обичайна гледка.
Хората там са странно усмихнати, или по-скоро лишени от комплекси. Не видях човек, който да не ти се усмихне та дори и просто когато погледите ви се засекат случайно в блъсканицата от хора и потока туристи насочващи фото апаратите си към поредната архитектурна забележителност попаднала в полезрението им.
И по ирония на съдбата или не, трън та на глог са казали хората. Разходка с лодка из копенхагенските канали. Времето беше леко дъждовно от време на време, но определено беше с нас. Качихме се на корабчето което беше високо не повече от метър и половина над водата и широко поне осем метра. На пръв поглед беше доста странно но след първите 200м из канала отговора на учудването ми беше даден. Навсякъде имаше мостове над улиците, които бяха толкова ниско над водата, че ако не си навеждахме главите щяхме да бъдем обезглавени от мост:)
Лодката се носеше по спокойните води на канала а пред нас се разкриваха гледки като от приказка или филм. Лодки спрени покрай малки блокчета като семейни коли, хора спокойно ходещи без да бързат за никъде. Въпреки ветровитото време хората сякаш не усещаха вятъра.
Не знам аз ли си внушавам или е така, но може би това е държавата с най-малко автомобили от марката БМВ на глава от населението. Освен този автомобил с такава марка видях само още един, а потока от коли определено не беше никак малък. Хората явно са националисти, карат си предимно Сааб и Волво.
Покрай един от каналите, може би централен или просто близко до центъра имаше доста заведения, малки с по 3-4 маси отпред, но всяко от тях показваше уюта си още от минаването покрай него. Отпред на всяко имаше или цветя, запалена газова лампа или просто нещо дребно и незначимо, което въпреки всичко ти показва именно, че малките неща са важни.
