По пътя на точка описваща окръжност по сфера
Тече всичко, ах как тече,
стремглаво напред..
С гравитация мощна все го влече,
понесен от всичко броя крачки подред.
Не гледам къде и защо,
а там в огледалото виждам петно.
Все по далечно изглежда ми то,
а сламки препускат на фона на мойто стъкло.
За жалост отново мръсно е то
и замъглено става мойто петно.
В далечината точка е то,
невидимо там в безкрая остава петно.
Но не е просто петно,
това беше мойто гнездо.
Ах колко топло бе то!
Покой и смирение носи ми то.
Далече е вече но знам аз едно,
че земята кръгла е като мойто петно.
И не спирайки силно да крача на ум със едно,
аз ще стигна отново мойто гнездо.
И знам аз че топло е то,
с усмивка през сълзи все още виждам петно.
Копнеейки да го видя не в огледало а през стъкло,
затова продължавам с ума на едно...
За щъркелите, които всяко лято си намират гнездото.
