Нос Емине - Св. Влас

Зимата идва с пълна пара а слънчевите дни ги броим вече на пръсти.. и един неделен ден решихме да пробваме да направим нещо, което не бяхме правили. До нос Емине всички бяхме ходили като цяло, черен път.. чакъл, дупки.. терсене за лека кола.. но не и за джип. Не че тези сини луноходи са джипове.. но все пак имат си и предимства.. :) Та решихме да пробваме да не правим обратен завой на Емона ами да продължим направо. Намерихме разни тракове.. и решихме да пробваме :) Пътя беше повече от достъпен, така както бе валяло до вчера имаше приятна кал.. достатъчно забавна за да се позабавляваме и за не затънем в нея :) Гледките бяха чудесни, времето също. За компанията да не говорим, само патрони :) Веселбата бе на лице, а накрая пихме по едно в Бургас и хапнахме както си му е реда. Сега оставям японците да почерпят за хубавата реклама на марката хаха :)

Родопски трепети по никое време.

Здравей народе.. пак по никое време работа, пак случайно, но така е най-сладко. Повечето като чуят Родопа планина се сещат може би за много жълти листа на едно място, не много баири и безкрайни красоти.. спиращи дъха моменти, не спиращи завои из планинските проходи и т.н. Почти същото беше и сега ама жълтите листа липсваха малко, просто по никое време работа. Но, въпреки всичко.. дъха си беше спиран на моменти както си му е реда.. Тежки мъгли рано сутрин.. пронизващ студ при силно слънце.. и всички онези моменти.. в които слънцето си прокарва път между облаците и огрява някое петънце от безкрайния пейзаж.. и направи жълто оранжев някой хълм или завой от язовир Въча.. Моменти от трепет, който пърхаше в мен, дишах дълбоко и се мъчих да запаметя всеки един миг всяка една секунда от това.. 

Връх Синаница малко преди снега и по време на него :)

Както започват всички подобни истории - всичко стана случайно. Очудващо бързо за мене се организирахме и успяхме да отидем в един от последните дни в който времето позволяваше ходене на планина в не зимни условия. За жалост човека, който даде тази така грандиозна идея в последния момент не успя да дойде, но какво да се прави.. ние поне се възползвахме от добрата идея :) Времето бе на кантар през повечето време, прогнозите бяха доста противоречиви.. но с малко риск и добра подготовка от към дъждобрани решихме да пробваме пък каквото стане.. Е.. за жалост връх Синаница.. бе крайната цел... но си остана само цел.. без край.. и заглавие на тоз мой пост. Ха-ха.. въпреки всички подготовки тръгнахме почти по обяд нагоре.. и просто щеше да е малко неразумно да тръгнем да качваме върха по тъмно.. Валя ни сняг на отиване към хижата.. и там бяхме час преди залеза.. до горе казаха че е 1,5 часа.. и решихме да се отдадем на хубавата ракия в хижата. Малко студена обстановка но с точното количество ракия всичко бе ок. :) А и гледката пред хижата си струваше всичкото ходене.. Красива тишина.. обляна в оранжево сини багри.. постоянно препускащи облаци над главите ни.. и леден вятър който от време на време буквално пронизваше главите ни и вратовете ни.. кристално чиста вода.. и всичката онази енергия която планината ти дава.. чувството че си на място чисто.. място което няма нищо сиво, освен камъните, по които стъпваме, но дори и те не бяха сиви  сега.. станах многословен пак.. спирам до тук.. :)

Мелник и региона след залез.

Когато слънцето посегне хоризонта да погали, залеза след миг обсипа с оранжевата си светлина светът около нас. С меката си топлина обгърна всичко и прерастна в мрак. Тогава виното мелнишко червено казва своята тежка дума. :)

Есенно родопско ми е едно такова.. :)

През язовир Калин до хижа Вазов и обратно.

Така разбирам аз почивката. :)

San Juan de Ulúa - Veracruz

 Построена през XVI век от испански колонисти крепостта Сан Хуан де Улуа, крепостта е служила дълго време на испанските  мореплаватели. Била важна точка и давала укритие на корабите им. Няколко пъти през вековете е била превземана и атакувана. Използвана като крепост до независимостта на Мексико, след това крепостта е превърната в затвор от тогавашните управници. Затвора е бил най-строго охранявания и изпълнявал присъдите на най-тежко наказаните затворници. Построен на остров той е бил отцепен от сушата от вода, условията в него са били на ръба на оцеляването. В килия е имало по 100 затворника, които не са разполагали нито със легла нито със санитарни възли. Из целия затвор върлували плъхове, хлебарки, холера, туберколоза и други болести. Бил използван за затвор почти до края на ХХ век. След това е взето решение да се превърне в музей. За почистването му е използвана над 500 кг, сяра, дезинфекциран няколко пъти с хлор. В днешни времена е развлечение за туристи.. пазещо спомена за черните времена от живота на крепостта затвор, и затворниците излежавали присъдите си в него.