понеделник, 28 ноември 2011 г.
Един есенен слънчев след обяд, с един приятел решихме да видим ва'ри ли колата извън града като хората и разхода как ще е. :) Разхода беше добре, времето и то, даже по едно време викам я да щракна една две снимки.. и докато блея на страни и говоря по телефона апарата снимал сам разни работи там.. :) И сега за да не остава една голяма мистерия къде ли е това място направо ще си кажа без бой, устието на Камчия. Айде юруш сега на там хаха :)
вторник, 8 ноември 2011 г.
Нейде южно от Варна.
Един ден се моткам покрай едни каманаци и по едно време гледам разни дървета, оглозгани от вълните и камъните. Поразбутах ги малко.. съблякох си якето, нищо че духаше отвратително и беше не повече от 8 градуса, но.. си забравих статива в багажника.. както обикновенно. Постлах си якето на два три ката на един каманак сложих апарата отгоре му и то зе че стана някаква снимка.
Язовир Елешница
Един неделен следобяд край яз.Елешница. Не знам защо името му ме подсеща за лешници, хубави ядки, вървят с пиячка за мезе.. както и да е. Освен жълади други ядки не видяхме около него. Разположен източно от яз.Цонево, свит между хълмовете на източния балкан, си седи спокойно язовирчето. Живописно място, изпълнено с живот. Западната му страна е достъпна със автомобил, а от изток граничи с резервата Шебра. Докато се разхождахме по един от хълмовете от където се открива цялата прелест на язовира едно зайче панически притича и се скри някъде из гъсталака. Патките пък в язовира седяха максимално далече и прелитаха насам натам. Всичко това на фона на една жълта есен, макар и малко към края си. За наш късмет или не, не намерихме пътеките, които искахме да намерим около язовира, но за сметка на това открихме някой живописни места, за жалост не мога да кажа непокътнати от човека.. жалко. След като бяхме на хълма надвиснал над язовира, гледайки залеза и багрите на гората променящи се с всяка секунда, мога да кажа, че всики трънаци през които трябваше да минем и водата в която нагазих са си стрували определено. Стига съм писал, приятно гледане на снимките и ако решите някога да отидете там или където и да било запомнете само едно - боклука в раницата, не скрит от погледа ви в някой дънер или небрежно захвърлен на земята.
Побити камъни - Белослав
Някоя друга снимка от побитите камъни край Белослав, макар и да се ронят и рушат постоянно все още са там. Явно са и поредното доказателство, че някога сме били дъно на море :)
петък, 4 ноември 2011 г.
Есенна приказка
След дългия ми застой от към снимане, викам си аз я да поснимам малко пък да зема да пооправя някоя друга снимка. Две снимки напомнящи за нещо, което остава там.. въпреки, че не е.. отишло си така нелепо и внезапно..
.. и остана спомена, който да ни топли в дългата и студена зима.. |
Scorpions - Holiday
|
Абонамент за:
Публикации (Atom)