Една разходка през стара планина. Малко мъглива, студена и ветровита, но гледките които се откриха пред нас сред мъглата определено си заслужаваха. Беше средата на ноември и случайно решихме да се поразходим с лунохода до хижа Дерменка. Избрахме нея не случайно ми понеже беше на стратегическо място за нас от към разстояние. Очаквахме мъглата и студеното време но лунохода е последна дума на техниката снабден с парно и радио, така че бяхме спокойни за оцеляването на целият изследователски екип! :) Пътят беше кален на места хлъзгав и малко наклонен но всичко мина благуполучно. Преспахме в хижата и преди да тръгнем решихме да се поразходим из гората. В началото нямаше много мъгла, но после падна една мъгла.. и както се пее в една песен и след мъглата пак мъгла :) Е.. но всяка мъгла добре дошла за фотографа :) Може да се каже едно от любимите ми метеорологични явления за снимане. Грация, красота, мекота и мистика на едно място. Единствен недостатък в повечето случаи е студено и мокро в такива ситуации, но няма проблем подготвени бяхме за всичко :) Поразходихме се в мъгливата гора, беше приказно като в приказка, на места даже малко митично. Техниката работеше на наша страна, гпс тракинга работеше безупречно, алелуя. Не че щяхме да объркаме черния път на връщане но все пак. И така мина нашата разходка, след това всичко по обратния ред до Беклемето. На връщане беше малко кално и хлъзгаво но лунохода е снабден с крила и прелетя калта с лекота, всичко мина супер :)
 |
| На югозапад след залез. |
 |
| Мъглата е пътят. |
Тук искам само да вметна.. както си карахме по черния път и по едно време стигнахме нещо като овчарски заслон. Върху него имаше тези два фотьоила. Седяха като на покрива на света и си говореха. Най-вероятно коментираха наша милост и са се питали тези хора в това време друга работа нямат ли си? Но нека ги оставим на спокойствие и просто да им се наслаждаваме.
