Бучи пясъка в очите,
вятър пак набива ми юздите,
търкам пясъка досаден,
той пък станал толкоз гаден.
В стройна форма подреден,
две следи седят от мен.
Две следи една до друга
като коловоз на гара друга,
гара непозната и далечна,
гара в мене вечна.
Гара странна и без разписание,
гара пълна със страдание.
Изчезна гарата в далечината,
и изгуби се в гората.
Гора-вода, вода-море.
Ала идва бряг отсрещен
бряг спасителен известен.
Виждам този чуден бряг
но си служа със коняк,
с коняк, лимон и малко сода
за мехлем против солена во'да.
Дръж се бряг,
че идвам пак.
Да стъпя на земя корава
и да помириша росната морава.
Обичам всичко в тебе бряг
ала бягам на инат,
инат голям и пропилян
но с идея той облян.
Идея на идеот, не на патриот,
но няма т'ва сега значение
щото тука свърва мойто изречение.
