Австралиско зимно утро, съчетано с морски бриз.

Входа на залива преди Мелбърн, Австралия

Преди залива

Полъх

Небето тихичко се смее

вълни се плискат и се кискат

слънцето на хоризонта там добре е

сянка дълга хвърля във водата. 

Нов ден явява се на хоризонта

с рутина облят препуска с впряг

ала нещо във небето блесна

слънцето закри и по носа ме плесна.

Стъклена бутилка в здрача 

падна и започна да подскача.

Лист хартия аз съзрях в него

и помислих кво ли е написано на него.

Излезе листа от шише дълбоко

като парцал го проснах на широко.

Отпадък викам ще е това

съзирайки калните петна.

После в крайчеца го дръпнах

и писмото проговори

ти моряко - аз притръпнах,

после като чух въздъхнах.

Полъх хладен ме застигна

стоях втрещен аз без да мигна.

Изстина нещичко във мен

в миг се влачех по корем.

Мъка ми обля душата

от проблема на земята.

На север бил пленен чебаклен*,

вид отдавна застрашен. 

Пращаха ми туй писмо на мен

ала късно беше вече

бях далеч от севера ве мен

южняк в главата ми бучеше.

Съдба му казах на момчето

че не мога да помогна аз тогаз

бях пленен в морето

и седях си кротко в алкатраз.

*Чебаклен е смесица между чебурашка и чубака, древен бог на прадедите на Дарт Вейдар, покровител на хората пишещи кур на обществени места. Има способност да се появява на няколко места едновременно, когато започва да говори хората умират от спазми в дишането породени от непринуден смях и невъзможност за спиране на смеха. В древността са го убивали по особено жесток начин като са рязали ноктите му на краката докато не умре от рязане на нокти. Към днешни дни са останали само два и половина Чебаклени, мъжки, женски и един на половина одрязан от рязане на нокти на крака спасен през 98 век преди христа от Корохой. За повече информация апропо Чебаклен и Корохой, моля свържеше се с автора на блога.

"Русалка" - морско писана поема, леко наводнена :)

Време мина се не мина

дете се пръкна посред зима,

Янко кръстиха го те

че голям да порасте.

Расал Янко баш юнака

ял банани без да ака

туй на него му се отразило

неговата визия променило.

Таран тиган се явило

като отраснал сърцето му се свило

срам голям го гонел там,

че носел между краката си тиган,

тиган топъл и голям

тиган като таран.

Пораснал Янко и се окопитил,

разбрал тигана с кво го бил наситил.

Научи се със него да борави

без да гледа кой се нрави.

Почна първо да подбира

ала взе да мастурбира.

Гозба сочна да намира

реши и почна да се взира.

Гозбите в опашка се редяха

за тиган ревяха!

Янко дойде му акъла

почна да си дири той факмъла,

факмъли бол, валки топли,

редяха се на янковите вопли.

Ала янко търсеше русалка

нежна снежна и с близалка,

сладка като мелба

впита в делва.

Но Янко търсеше и още нещо

то не беше вещо ни горещо,

беше нещо безпредметно

и безсилуетно.

Янко търсеше любов

и на всичко бе готов,

ала трудна беше таз задача

пък идваше и здрача.

Почеса си тигана,

после боздугана

и накрая за ухото той се хвана.

Вече грееха звездите

и ракията му дърпаше юздите,

блее янко към тавана

и си вика коя мома да фана.

Едната едрогърда,

другата не мърда,

пък оная третата е дрънда.

Плискаше морето до колене

и дълбоко стана със топене,

Янко беше обезнадежден

ала мисъл блясна в тоя ден.

Беше вече изтрезнял

и небосвода с слънце се налял,

русалка скочи от водата

викна Янко аз съм ти момата!

Янко в миг се ококори

и стомаха му закаркори,

усети любовта в петите

и на русалката косите.

Тя бе стройна руса и солена,

океанска самодива непленена.

Превзе му тя сърцето

и се спусна пак в морето.

След време Янко се събуди

и тигана си подбуди.

Потърка голата си тиква

и душицата му кипна.

История мътна и неверна

ала Янко в нея там напредна,

живота му на половина мина,

русалката в него си замина.

Сърцето му имагинерно,

оказа се неверно

и на русалката изневери.

Той с тиганче се сдоби!