Вятър брули ми косата
пак проветря ми главата,
залез огнен се разкрива
хоризонта пламенно залива.
Време мярка за обем
пак се сблъсква с мене в тоя ден,
и дните пак с обратен ред вървят
към нула аз мечтая да клонят.
Живея в спомен благ
сам аз в морето съм юнак,
стискам коня си железен
пътя сочи той кафезен.
Блян далечен виждам там
да изляза от кафеза,
шапка сламена ще сложа знам
и ще си пия ментата на леса.
