Есен на гладно
Неделя сутрин тънка мъгла,
жълти листа летят по брега.
Разбива се в камъка нежно вълна,
отеква плацикане в таз тишина.
И тихо е пак и чуваш вода,
как леко докосва тая земя.
Цветовете на утро поглъщат сега,
потапям се в тях без сетива.
Съвкупност от разни малки неща,
денят ми подреждат без рутина.
Прелитат първи фотони от светлина,
небето приижда със топлина.
Мъгла с цвят на жълти листа,
плахо отстъпва и идва деня.
Пада шала от мойта снага,
и поглеждам слънцето със ведрина.
Хоризонт като косъм изплува едва,
а гларус прелита през тишина.
Синева озарена и няма мъгла,
есента се усмихва гали града.
Разхождам се успоредно пак на брега,
подритвам шишарки и мъдря слова.
Къде ми е музата, къде ли бе тя,
няма я с мен, а съм сам в есента.
