Светлина
В тунел объркан,
без посока изтъркан,
от тъмнина превзет,
аз седя там най-отпред.
Чакайки в тунела,
да проблесне песъчинка смела.
В миг усещам странно чуство,
пак на дявола е густо.
В тъмна сфера аз седя,
без посока и следа.
Като черна дупка в безтегловност,
в нищото седя без бодрост.
Дяволе, проклет бъди
и свещта ми ти върни.
Да озари живота ми пред мен
и да пребъда в този страшен ден.
Прости ми Боже моя грях,
че потъпках всичко аз без страх,
че свещта си изгасих
и че някой нараних.
Прости ми в този миг съдбовен,
па макар да съм виновен.
Не мога аз без светлина
в тази тъмна долина.
В тъмното живота спира,
всичко в мене все замира.
Без дъх оставам и без сила,
а в гърдите ми със болка дива.
Светлина изгрей във мен отново ти
и живота с мене сподели.
Проникни в мен през тонове олово
и свии до мен гнездо орлово.
Седейки в пълна слепота,
аз ще чакам твоята зора
и без капка колебание
аз ще чакам твоето послание.
Изгрей ти слънце в тоя ден,
надвии нощта надвиснала над мен.
Стопли сърцето ти във мен
и бъди със мен до моя сетен ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар