Когато времето отмине
и остане само спомена за него.
Там стената рохка ще се срине
отеквайки навред в небето.
Само полъхът в съзнанието остава
с чувство хладно и познато.
Усет нежелан прокарва
потна длан на рамото крилато.
Ала всичко минало е вече,
стените голи са свидетел.
Ти успя и днес човече,
стремежът вечен в теб е добродетел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар