За границите на четвъртото измерение.
Залез в черно бяло,
къде се е чуло и видяло?
Тука става нещо нетипично,
но за моите очи е иронично.
За малко цвят аз пак се моля,
ама к'во да прайш бе, то неволя!
Чудиш се дали е това,
което виждаш на мига.
Ала поредното имагинерно,
житейско, сиво, неизмерно.
Пропаст във времето незряща,
не я искам ала тя ме хваща.
И бързам пак с надежда,
с пръст преплитам мойта прежда.
Да си доплета аз шала,
па да усетя топлината вяла.
Далечен е момента ми заветен,
в дните незачеркнати преплетен.
Ала не заветна цел е май това,
а изход от безмерна ширина.
Огромна необятна шир,
в главата ми създава пир.
И дяволи се угощават,
те съдбата никому прощават.
Яжте, пийте, копелета гадни!
Гълтайте от мене мисли, жадни!
Изпийте цялото море,
па да ми дойде хем до колене!
