North Pacific Ocean и вълните над хоризонта.

Да седиш на шест метра от водата и вълните да ти мокрят краката...  малко стряскащо, но определено красиво и вълнуващо. Морето става синьо до безцветно и накрая ослепително бяло. Вълните се разбиват една в друга вдигат облак от разпрашена вода, а вятъра удря облака и го отнася някъде в океана обратно.. Леко солено ти става в устата и пред обектива и точно тогава разбираш колко си малък всъщност и колко крехък е живота.

Гледайки гледката, която ме гледа.

Седя и го гледам.. и блея.. и то ме гледа.. ама кой кого гледа не разбрах. Погледахме се де.. и се засрами и си отиде и после чак на другия ден се показа пак.

Hardcore dream catcher, live.

Кошмар

Седя и чудя се защо в моята глава,
сега бушуват тез слова
и не мога просто ей така,
да ги блокирам веднага.

Ала в главата все бушува,
като водопад се чува.
Бучи и мира ми не дава,
хаоса странен не престава.

Ало, ехо кой е там?
Не виждаш ли че аз съм сам,
кой говори в мрака
и седи в страни и само чака?

Ела стани пред мен се изправи
и хич недей се кахъри!
Не мога аз до теб да скоча,
нито себе си аз да прескоча.

А от среща само смях ехиден
седи в тъмното кат китка китен.
Ей, кой си ти бе! Побеснявам аз,
а от среща чувам само моя глас.

Аз съм ти отвръща то,
прекрачвам аз и стъпвам на стъкло.
Къде съм, питам го тогаз,
а то отвръща - в Хондорас!

Минава миг и все се чудя,
сънувам ли или се будя?
Ала то простенва пак с човешки глас,
душата ти пленена съм в анфас.

От ярост в паника минавам,
да живея духом почти преставам.
Инстинкта в мене надделява,
пресягам се сам аз себе си да хвана.

Ала дим цигарен аз пробождам,
с длан копнеейки обхождам
и не намирам нищо пак освен това,
което чувам да шепти в нощта.

Душата ти съм аз пленена,
в ума ти там дълбоко изцедена.
Пусни ме моля те не ме погубвай
и с всички, но не и с мене се сбогувай.

Чувам всичко ала не разбирам,
кой съм аз къде отивам?
Душа и ум за мен говорят,
в мен ли са дори не спорят.

Май гледам от страни аз в еуфория,
съзнателно отивам към агония.
Боли ме всичко ала не усещам,
виждам ги до мен за да се сещам.

Къде съм кой съм аз дори не зная,
чудя се объркан пак в безкрая.
Без ум мисля за това,
без душа а чуствам го сега.

Нещо става ала не разбирам,
не ми се връзва всичко и ще дезертирам.
Въпроса става на живот и смърт,
виждам пред очите си аз тънък сърп.

Отстъпвам крачка в страх пронизан,
със себе си във спор неща да влизам.
Но късно стана вече,
сърпа плътта ми май посече.

Реших! Мигът дойде сега,
смирих се и съзрях стена.
Приближих докоснях я с ръка,
а тя прошепна пак в ноща.

Разруши ме ти а недей носи
и от руините пак основа положи.
Стълба плавна изгради,
живота си на ново нареди.

И пак с тежест аз пристъпвам,
бягам и от себе си отстъпвам.
С чукове замахвам и помръдвам,
стълбата свещенна на ръце премъквам.

Звъни будилника вбесен,
на вънка пак  е слънчев ден.
Мия си очите и с кафе сломен,
започвам пак поредния си ден.

Ню Йорк - през крив макарон.

 Кривия макарон в същност бе кораба майка, както винаги като линейка точни влязохме и излязохме, поне зърнахме статуята на свободата на 2 мили от нас, но въпреки всичко не ни донесе тази така жадувана свобода. За закуска имаше макарони, иронично прави като сопи.. :) Протягам си ръката с факла нагоре в знак на солидарност в името на братята американци, моите съболезнования, нямахте късмета да стъпя на манхатънска земя да е осветя! :)

На котва пред Панама, Балбоа.

И сега разбрах какво било това тропична буря.. това голямото се заформи за около 40мин, влажността на въздуха стана 100% температурата стана падна на 30 градуса и в продължение на 2-3 часа климата беше като в турска баня и на талази на талази се лееше вода с ведра.. и така цели шест месеца.. горките хора, сигурно нямат спа центрове щото им е писнало.. :)