Кошмар
Седя и чудя се защо в моята глава,
сега бушуват тез слова
и не мога просто ей така,
да ги блокирам веднага.
Ала в главата все бушува,
като водопад се чува.
Бучи и мира ми не дава,
хаоса странен не престава.
Ало, ехо кой е там?
Не виждаш ли че аз съм сам,
кой говори в мрака
и седи в страни и само чака?
Ела стани пред мен се изправи
и хич недей се кахъри!
Не мога аз до теб да скоча,
нито себе си аз да прескоча.
А от среща само смях ехиден
седи в тъмното кат китка китен.
Ей, кой си ти бе! Побеснявам аз,
а от среща чувам само моя глас.
Аз съм ти отвръща то,
прекрачвам аз и стъпвам на стъкло.
Къде съм, питам го тогаз,
а то отвръща - в Хондорас!
Минава миг и все се чудя,
сънувам ли или се будя?
Ала то простенва пак с човешки глас,
душата ти пленена съм в анфас.
От ярост в паника минавам,
да живея духом почти преставам.
Инстинкта в мене надделява,
пресягам се сам аз себе си да хвана.
Ала дим цигарен аз пробождам,
с длан копнеейки обхождам
и не намирам нищо пак освен това,
което чувам да шепти в нощта.
Душата ти съм аз пленена,
в ума ти там дълбоко изцедена.
Пусни ме моля те не ме погубвай
и с всички, но не и с мене се сбогувай.
Чувам всичко ала не разбирам,
кой съм аз къде отивам?
Душа и ум за мен говорят,
в мен ли са дори не спорят.
Май гледам от страни аз в еуфория,
съзнателно отивам към агония.
Боли ме всичко ала не усещам,
виждам ги до мен за да се сещам.
Къде съм кой съм аз дори не зная,
чудя се объркан пак в безкрая.
Без ум мисля за това,
без душа а чуствам го сега.
Нещо става ала не разбирам,
не ми се връзва всичко и ще дезертирам.
Въпроса става на живот и смърт,
виждам пред очите си аз тънък сърп.
Отстъпвам крачка в страх пронизан,
със себе си във спор неща да влизам.
Но късно стана вече,
сърпа плътта ми май посече.
Реших! Мигът дойде сега,
смирих се и съзрях стена.
Приближих докоснях я с ръка,
а тя прошепна пак в ноща.
Разруши ме ти а недей носи
и от руините пак основа положи.
Стълба плавна изгради,
живота си на ново нареди.
И пак с тежест аз пристъпвам,
бягам и от себе си отстъпвам.
С чукове замахвам и помръдвам,
стълбата свещенна на ръце премъквам.
Звъни будилника вбесен,
на вънка пак е слънчев ден.
Мия си очите и с кафе сломен,
започвам пак поредния си ден.
сега бушуват тез слова
и не мога просто ей така,
да ги блокирам веднага.
Ала в главата все бушува,
като водопад се чува.
Бучи и мира ми не дава,
хаоса странен не престава.
Ало, ехо кой е там?
Не виждаш ли че аз съм сам,
кой говори в мрака
и седи в страни и само чака?
Ела стани пред мен се изправи
и хич недей се кахъри!
Не мога аз до теб да скоча,
нито себе си аз да прескоча.
А от среща само смях ехиден
седи в тъмното кат китка китен.
Ей, кой си ти бе! Побеснявам аз,
а от среща чувам само моя глас.
Аз съм ти отвръща то,
прекрачвам аз и стъпвам на стъкло.
Къде съм, питам го тогаз,
а то отвръща - в Хондорас!
Минава миг и все се чудя,
сънувам ли или се будя?
Ала то простенва пак с човешки глас,
душата ти пленена съм в анфас.
От ярост в паника минавам,
да живея духом почти преставам.
Инстинкта в мене надделява,
пресягам се сам аз себе си да хвана.
Ала дим цигарен аз пробождам,
с длан копнеейки обхождам
и не намирам нищо пак освен това,
което чувам да шепти в нощта.
Душата ти съм аз пленена,
в ума ти там дълбоко изцедена.
Пусни ме моля те не ме погубвай
и с всички, но не и с мене се сбогувай.
Чувам всичко ала не разбирам,
кой съм аз къде отивам?
Душа и ум за мен говорят,
в мен ли са дори не спорят.
Май гледам от страни аз в еуфория,
съзнателно отивам към агония.
Боли ме всичко ала не усещам,
виждам ги до мен за да се сещам.
Къде съм кой съм аз дори не зная,
чудя се объркан пак в безкрая.
Без ум мисля за това,
без душа а чуствам го сега.
Нещо става ала не разбирам,
не ми се връзва всичко и ще дезертирам.
Въпроса става на живот и смърт,
виждам пред очите си аз тънък сърп.
Отстъпвам крачка в страх пронизан,
със себе си във спор неща да влизам.
Но късно стана вече,
сърпа плътта ми май посече.
Реших! Мигът дойде сега,
смирих се и съзрях стена.
Приближих докоснях я с ръка,
а тя прошепна пак в ноща.
Разруши ме ти а недей носи
и от руините пак основа положи.
Стълба плавна изгради,
живота си на ново нареди.
И пак с тежест аз пристъпвам,
бягам и от себе си отстъпвам.
С чукове замахвам и помръдвам,
стълбата свещенна на ръце премъквам.
Звъни будилника вбесен,
на вънка пак е слънчев ден.
Мия си очите и с кафе сломен,
започвам пак поредния си ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар