ЧЕРУПКИ
С ръка отмятам ден пореден,
уморен от рутина приведен.
Отминал ден, но само на хартия,
седя и мисля си за орисия.
Всичко цветно е и някак сиво,
измислено напук красиво.
Объркани представи се преплитат,
птици над града прелитат.
Върти часовника стрелките
и не брои а чопли канарите.
Спряло време нереално,
брои работни дните то банално.
Човеци без души минават,
на имагинерното се оповават,
а душите някъде далеко
зомбясали от мисли реят се в небето.
Седя спрял в тая суматоха,
летят край мен тела бездушни, без посока
и либерално почвам да пресмятам,
въпрос на гледна точка казвам и замятам.
Мироглед различен,
а дефакто е така първичен.
Всеки гледа в собствена посока,
а погледа е празен прикован в порока.
Сложно става някак интегрално,
за госпожата ми по математика банално!
Знам, за две съм, ще си седна,
ала живота с вашите очи не ще погледна!
С извинения към хората които гледат в паничката на другите, но не и през техните очи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар