събота, 15 юли 2017 г.

За музата по никое време искрено и лично.


ЧЕРУПКИ

С ръка отмятам ден пореден,
уморен от рутина приведен.
Отминал ден, но само на хартия,
седя и мисля си за орисия.

Всичко цветно е и някак сиво,
измислено напук красиво.
Объркани представи се преплитат,
птици над града прелитат.

Върти часовника стрелките
и не брои а чопли канарите.
Спряло време нереално,
брои работни дните то банално.

Човеци без души минават,
на имагинерното се оповават,
а душите някъде далеко
зомбясали от мисли реят се в небето.

Седя спрял в тая суматоха,
летят край мен тела бездушни, без посока
и либерално почвам да пресмятам,
въпрос на гледна точка казвам и замятам.

Мироглед различен,
а дефакто е така първичен.
Всеки гледа в собствена посока,
а погледа е празен прикован в порока.

Сложно става някак интегрално,
за госпожата ми по математика банално!
Знам, за две съм, ще си седна,
ала живота с вашите очи не ще погледна!


С извинения към хората които гледат в паничката на другите, но не и през техните очи.


Няма коментари:

Публикуване на коментар