неделя, 13 май 2018 г.

Докато не ти намокри морето краката, никакво море не си видял.

Та така за морето.. мокри крака яко, пръска солено, има водорасли, медузи, после мирише на развалено като умре някоя медуза или риба. Но въпреки всичко.. и солта, и онази горчива жилка, която не ти дава мира и те кара да си потропваш с крак когато си спокоен, е красиво.. искрено, така както малко неща останаха такива в този изкривен свят.


Дори когато знаеш на какво е способно, колко може да те опръска.. и как горчи. Винаги когато видиш тази му страна, игривата, подхвърляща водни маси като мандарини, а вятър като с бръснач откъсва шепи вода от върха на вълната.. стоиш замислен, гледаш и си смирен. То е по-голямо.. не искаш да ти покаже колко може, но знаеш. Кара те да изпитваш уважение, и възхищение към него. Красива вълна а после се сгромолясва с трясък, и след това няма и следа от нея. Колкото и да е била красива няма я, никога няма да я има същата. Идват само други подобни, пак така интересни, но не съвсем. И чак при следващата буря, когато отново почнат да валят вълни, ще видиш пак онази единствена вълна, която пак ще запомниш за секундите, в които я зърнеш.. и пак така до следващата.. 








Няма коментари:

Публикуване на коментар