Tupekc's photo blog: 2013

неделя, 17 ноември 2013 г.

По билото - Беклемето - хижа Дерменка - Беклемето

Една разходка през стара планина. Малко мъглива, студена и ветровита, но гледките които се откриха пред нас сред мъглата определено си заслужаваха. Беше средата на ноември и случайно решихме да се поразходим с лунохода до хижа Дерменка. Избрахме нея не случайно ми понеже беше на стратегическо място за нас от към разстояние. Очаквахме мъглата и студеното време но лунохода е последна дума на техниката снабден с парно и радио, така че бяхме спокойни за оцеляването на целият изследователски екип! :) Пътят беше кален на места хлъзгав и малко наклонен но всичко мина благуполучно. Преспахме в хижата и преди да тръгнем решихме да се поразходим из гората. В началото нямаше много мъгла, но после падна една мъгла.. и както се пее в една песен и след мъглата пак мъгла :) Е.. но всяка мъгла добре дошла за фотографа :) Може да се каже едно от любимите ми метеорологични явления за снимане. Грация, красота, мекота и мистика на едно място. Единствен недостатък в повечето случаи е студено и мокро в такива ситуации, но няма проблем подготвени бяхме за всичко :) Поразходихме се в мъгливата гора, беше приказно като в приказка, на места даже малко митично. Техниката работеше на наша страна, гпс тракинга работеше безупречно, алелуя. Не че щяхме да объркаме черния път на връщане но все пак. И така мина нашата разходка, след това всичко по обратния ред до Беклемето. На връщане беше малко кално и хлъзгаво но лунохода е снабден с крила и прелетя калта с лекота, всичко мина супер :)

На югозапад след залез.

Мъглата е пътят.

Тук искам само да вметна.. както си карахме по черния път и по едно време стигнахме нещо като овчарски заслон. Върху него имаше тези два фотьоила. Седяха като на покрива на света и си говореха. Най-вероятно коментираха наша милост и са се питали тези хора в това време друга работа нямат ли си? Но нека ги оставим на спокойствие и просто да им се наслаждаваме.

неделя, 3 ноември 2013 г.

Венчанско Кале

Из покрайнините на Варна, неочаквано попаднах на тази природна забележителност. Преди доста време през вековете явно е било обитавано от монаси, или е било ползвано за крепост, личат си тук там издълбани килии в скалата, има и нещо като кладенец, въпреки, че точно там вода.. трудно. По-скоро е служило за събиране на дъждовна вода.

сряда, 30 октомври 2013 г.

Недовършения тунел по пътя на недовършената жп линия Варна - Бургас.

Един неделен ден се чудихме къде пак да скитосваме и съвсем случайно ми попадна в полезрението този интересен обект. С две думи това е тунел строен 50-те години на миналия век, изоставен поради липса на средства и липса на интерес за довършването му. Има доста легенди, че не се били нацелили двата ръкава от двете страни - това не е вярно. От северната страна от която ние влизахме е прокопан около 2км и после свършва, от юг до колкото разбрах е около 600-700м и пак свършва. Тунела се намира от обзор на запад до едно село Приселци от там се хваща един черен път и се кара доста. С лунохода стигнахме до някъде и после бе невъзможно да продължим с него. Изоставихме го в едни храсти, скрихме го от руснаците и нацистите и тръгнахме да си правим път през гората :) След не много дълго ходене почнахме да открояваме разни бетонени конструкции покрай реката до която е тунела, а не след дълго и самия тунел. Входа му е зазидан но има пролука да влезе човек. Вътре вода нямаше много, но прилепите бяха на ята. А екскрементите им бяха повече и от тях, на места имаше дебели слоеве по които ходехме, сякаш ходехме по пясък, но мокър. Тук таме има по някой комунистически лозунг. За 60 години стоене тук таме са почнали да се образуват сталагмити обичайни за пещерите и разни други интересни пещерни образувания. Все още са доста малки и малко ама след още толкова.. не се знае :) И така, по разходихме се до края на тунела после на обратно, беше интересно. За пореден път се убеждавам що за нация сме, в момента Варна Бургас с влак се взема за нещо от порядъка на 4-5 часа, ако тази линия беше факт, това време щеше да е не повече от 2 часа, НО някой явно няма интерес. За 60 години.. по един месец да бяха работили до сега 5 такива тунела да са прекарали.. но както и да е, караме си луноходите и тва е :)

петък, 18 октомври 2013 г.

Пещерата водопада и в петолъчката на Бузлуджа.

И понеже не разбирам отпуска у дома 2200км ми бяха малко и се по разходихме още малко. Решихме да влезем малко по-навътре от обичайното в пещерата от която започват Крушунските водопади. Бяхме екипирани с неупрени, каски, жилетки, фенерчета, лодка а аз освен това и със статив и апарат в водонепромукаем калъф. По намръзнахме доста във водата понеже през повечето време плувахме но си струваше определено, на повечето места беше трудно за снимане за това една снимчица само от нея :) Но за компенсация има още малко от тук там по пътя където намерихме нещо интересно.

Другата ни цел бе пещерата Стълбицата, както се досещате понеже вътре се влиза по стълба. Пещерата не е много голяма, т.е. голяма е.. но зависи от гледната точка. Представлява една голяма зала с височина около 30тина метра и ширина около 60, има и още зали надолу но се влиза през пропаст през една цепнатина в скалата, но не бяхме екипирани и пропуснахме слизането по-надолу.

След това на връщане минахме през Бузлуджа, надявахме се да хванем залеза от петолъчката но не успяхме за жалост. Качихме се все пак горе, намерихме пътя с триста зора. Полюбувахме се малко на гледката от горе която беше доста красива и по тъмно излязохме от там. После от няма на къде.. застудя, стъмни се и с това свърши разходката ни.

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Една 2200 километрова разходка из България.

Позабравих малко снимането в последно време, но покрай работа и ангажименти понякога и така става. Важното е, че при достатъчно свободно време и желание нещата не са тотално загубени хаха :) Тръгнахме от Варна без конкретен план за действие, с запас от пари в джоба, някои друг фото апарат и добро настроение. Първа спирка бе Велинград, понаспахме се и газ към същината, поехме към язовир Доспат, след него мислехме да направим остър завой на север към Широка поляна и Батак. Речено сторено, след като обиколихме цялата Широка поляна с лунохода поехме към Батак, взехме туй онуй за ядене и право на язовира. Пихме по една ракия, полюбувахме се на небето, звездите и салатата и си легнахме да спим :) На другия ден продължихме на север и от там покрай Кричим(не ходете там ако не ви се налага, има само цигани) надолу тръгнахме към яз. Въча, прекрасно място, панорамен път с доста завои и нов асфалт, язовирните стени на язовирите са доста внушаваща гледка поне за мен :) От там къде къде.. айде триград, там обичайните дестинации, пещери ала бала орлови очи.. и после отидохме до Смолян да пием по едно кафе, пихме го. Благодарение на чудесата на 21в. изровихме от един телефон с интернет телефона на някаква къща за гости в с. Гела, и директно дим да ни няма бяхме там. Чудно селце, и чудно местенце си намерихме, на другия ден тръгнахме за Мелник. Стигнахме до Гоце-то ама като видях колко трябва да заобиколя за да стигнем до мелник реших да вкарам лунохода в действие. Стигнахме до с. Пирин, там пътя свърши, асфалтовия де, и с помощта на странни опиянени в 11:30 сутринта субекти горе долу можах да се ориентирам в каква посока да хвана за село Рожен. Тръгнахме по пътя, 30-тина км черен път, виещ се из между Западните Родопи, чудно изживяване, минахме покрай някакъв водопад и стигнахме до с.Кашина. Село отцепено от света с няколко къщи на брой, какво правят хората там не знам, но определено природата е божествена, жалко, че след по-дълъг престой може би всеки нормален човек би се отчаял от еднообразието :) Цепим прашните черни пътища и пред нас се откри гледката на мелнишките пирамиди, успоредно с това през 9 планини в 10-та се чуваше някакъв овчарин който така викаше на овцете, че дърветата се клатеха от ехото, а някой може да си помисли, че убиват някого. Всички от Х фактори и разни други такива певчески състезания могат да си ходят, този глас беше номер едно така че.. :) Както и да е стигнахме Мелник, хапнахме и продължихме. Имахме малко остатък от светлата част на деня и решихме да отскочим до Рупите. Доста ходя ми го бяха похвалили местенцето.. но нищо впечетляващо според мен, не е лошо но не е кой знае какво. От там отидохме в Сандански да преспим и на другия ден поехме към Рилския манастир и Стобските пирамиди, тези пирамиди са нещо уникално, който има път на там задължително да мине да им се полюбува. От там поехме за София и с това свърши интересното от нашето пътуване, останаха хубавите спомени и някоя друга снимка :)