четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Една 2200 километрова разходка из България.

Позабравих малко снимането в последно време, но покрай работа и ангажименти понякога и така става. Важното е, че при достатъчно свободно време и желание нещата не са тотално загубени хаха :)  Тръгнахме от Варна без конкретен план за действие, с запас от пари в джоба, някои друг фото апарат и добро настроение. Първа спирка бе Велинград, понаспахме се и газ към същината, поехме към язовир Доспат, след него мислехме да направим остър завой на север към Широка поляна и Батак. Речено сторено, след като обиколихме цялата Широка поляна с лунохода поехме към Батак, взехме туй онуй за ядене и право на язовира. Пихме по една ракия, полюбувахме се на небето, звездите и салатата и си легнахме да спим :) На другия ден продължихме на север и от там покрай Кричим(не ходете там ако не ви се налага, има само цигани) надолу тръгнахме към яз. Въча, прекрасно място, панорамен път с доста завои и нов асфалт, язовирните стени на язовирите са доста внушаваща гледка поне за мен :) От там къде къде.. айде триград, там обичайните дестинации, пещери ала бала орлови очи.. и после отидохме до Смолян да пием по едно кафе, пихме го. Благодарение на чудесата на 21в. изровихме от един телефон с интернет телефона на някаква къща за гости в с. Гела, и директно дим да ни няма бяхме там. Чудно селце, и чудно местенце си намерихме, на другия ден тръгнахме за Мелник. Стигнахме до Гоце-то ама като видях колко трябва да заобиколя за да стигнем до мелник реших да вкарам лунохода в действие. Стигнахме до с. Пирин, там пътя свърши, асфалтовия де, и с помощта на странни опиянени в 11:30 сутринта субекти горе долу можах да се ориентирам в каква посока да хвана за село Рожен. Тръгнахме по пътя, 30-тина км черен път, виещ се из между Западните Родопи, чудно изживяване, минахме покрай някакъв водопад и стигнахме до с.Кашина. Село отцепено от света с няколко къщи на брой, какво правят хората там не знам, но определено природата е божествена, жалко, че след по-дълъг престой може би всеки нормален човек би се отчаял от еднообразието :) Цепим прашните черни пътища и пред нас се откри гледката на мелнишките пирамиди, успоредно с това през 9 планини в 10-та се чуваше някакъв овчарин който така викаше на овцете, че дърветата се клатеха от ехото, а някой може да си помисли, че убиват някого. Всички от Х фактори и разни други такива певчески състезания могат да си  ходят, този глас беше номер едно така че.. :) Както и да е стигнахме Мелник, хапнахме и продължихме. Имахме малко остатък от светлата част на деня и решихме да отскочим до Рупите. Доста ходя ми го бяха похвалили местенцето.. но нищо впечетляващо според мен, не е лошо но не е кой знае какво. От там отидохме в Сандански да преспим и на другия ден поехме към Рилския манастир и Стобските пирамиди, тези пирамиди са нещо уникално, който има път на там задължително да мине да им се полюбува. От там поехме за София и с това свърши интересното от нашето пътуване, останаха хубавите спомени и някоя друга снимка :) 


Доспат

Доспат

Доаспат

Широка поляна

Широка поляна с широк обектив :)

По родопски


От стената на яз, Кричим

яз. Кричим

Стената на яз. Въча

яз. Въча

Ягодина

Поглед от орлово око


Орлово око


Това май вече е гърция :)

От връх Снежанка

От Снежанка

Рилски манастир

Стобски пирамиди

Стобски пирамиди

Стобски пирамиди
























1 коментар:

  1. НЕВЕРОЯТНИ СНИМКИ!!! Продължавай все така... Била съм на някои от местата, които си снимал (язовири главно), но погледнати през твоя обектив..., чак ме хвана яд, че не съм успяла да доловя красотата им тогава. Следващия път като, че трябва по-малко да се взирам в плувката... Поздравления още веднъж за прекрасните снимки.

    ОтговорИзтриване