Там където времето е спряло и минутата равна е на две. Там където чуваш мислите, които никога не си искал да чуеш и разсъжденията си до, които никога не си искал да стигаш.
Петрохан
На склон горист
потрепна лист,
в шубрака нещо се разтресе
топола изпръщя и се понесе.
Шест секунди тя летя
и земята с ужас връхлетя.
Тътен страшен се разнесе,
сред върхушки прах понесе.
Зад дънер като пантеон,
подаде се понпон!
Дете със шапка зимна,
посред лято ми намигна!
Това беше Петрохан,
дете силно кат вулкан.
Прескочи дънера и се изпусна,
нарами го и във галоп препусна.
Петрохан бе силен и безсмъртен,
от Крали Марко по-одървен!
Бил се беше с Батман той преди,
с Кличко - и него победи!
На капитан Планета
в гъза тури му комета,
а на Супермен
му каза - не ве мен!
И пръсна му фасона
щото беше басиму галфона!
През една люта зима,
той дунава премина.
Гол до кръста го изплува,
с лакти лед разбива,
докато румънско взе да чува.
Карпатите той стигна.
Ала мечка на пътя му намигна.
Без окото му да мигне,
изрева и хукна със глава към нея,
Като комета в апогея.
Мечката от страх припръцна,
гъзеца стисна и прихлъцна.
С петрохана си петрохански,
Петрохан направи й петроханчета.
Силен беше Петрохан,
порасна висок до таван.
Канара подвижна,
като планина се вижда.
Безстрашен беше Петрохан,
но той не беше сам.
Душата му не бе беше празна
а със веселие заразна.
Весел беше ала сиромах,
трудно той глада си бе засищал.
Пари му трябваха да оцелее,
винце в чашка да налее.
Казаха му за една керия,
давали пари в кесия!
Без да мисли много той прие
и замина в странство да бере,
пари от водна шир да сабере.
В началото му беше лесно,
макар и сам в сърцето му чудесно
приятелите топло му държаха,
в трудните моменти го крепяха.
Дните си минаваха еднакви,
месеците се редяха безконтактни.
Времето за него беше спряло,
ала за света напред вървяло.
След готина в странство нещо в него трепна,
дявола в главата му и отекна.
Петрохан се поразбуди и разбра,
че с толкова самота живота секва.
Ала дявола бе дявол, предложи му блаженство,
пари, злато, замъци, дворци,
наи-скъпите коли!
Условията дяволски бяха коварни,
петте години следващи да са на море все равни!
Позамисли се Петрохан
и си каза кво пък, нали е на тепсия,
ше устискам а пък после ще го мия.
Минаха готини пет
Петрохан се върна със късмет.
Обещаното си той прибра,
окъпа се със злато и пара.
После дявола през рамо му намигна,
изпари се и изригна.
Петрохан обзет от смут,
непознато чуство той усети.
Страх стомаха му обърна
и сърцето му като заек тръгна.
Паника обземаше умът му,
студена пот промиваше гъзът му.
Навън беше лято
ала него го втриса непознато.
Стана Петрохан безсилен,
малък, свит и безобиден.
Бе останал абсолютно сам,
във пари облян.
Дори и дявола предаде го без срам!
Потърси приятелите си ала напразно,
не го познаха те очевадно.
За пет години беше променен,
вече бе човек пленен.
Душата му продадена във плен,
сърцето му поробено до ден.
Ден във който той ще си замине,
без риск живот да е живял,
без очи свят да е видял.
В памет на всички продадени души.
 |
| На път без пътеводна светлина. |
 |
| Невидими са пътищата морски |
Няма коментари:
Публикуване на коментар