Здравей народе.. пак по никое време работа, пак случайно, но така е най-сладко. Повечето като чуят Родопа планина се сещат може би за много жълти листа на едно място, не много баири и безкрайни красоти.. спиращи дъха моменти, не спиращи завои из планинските проходи и т.н. Почти същото беше и сега ама жълтите листа липсваха малко, просто по никое време работа. Но, въпреки всичко.. дъха си беше спиран на моменти както си му е реда.. Тежки мъгли рано сутрин.. пронизващ студ при силно слънце.. и всички онези моменти.. в които слънцето си прокарва път между облаците и огрява някое петънце от безкрайния пейзаж.. и направи жълто оранжев някой хълм или завой от язовир Въча.. Моменти от трепет, който пърхаше в мен, дишах дълбоко и се мъчих да запаметя всеки един миг всяка една секунда от това..
Няма коментари:
Публикуване на коментар