Както започват всички подобни истории - всичко стана случайно. Очудващо бързо за мене се организирахме и успяхме да отидем в един от последните дни в който времето позволяваше ходене на планина в не зимни условия. За жалост човека, който даде тази така грандиозна идея в последния момент не успя да дойде, но какво да се прави.. ние поне се възползвахме от добрата идея :) Времето бе на кантар през повечето време, прогнозите бяха доста противоречиви.. но с малко риск и добра подготовка от към дъждобрани решихме да пробваме пък каквото стане.. Е.. за жалост връх Синаница.. бе крайната цел... но си остана само цел.. без край.. и заглавие на тоз мой пост. Ха-ха.. въпреки всички подготовки тръгнахме почти по обяд нагоре.. и просто щеше да е малко неразумно да тръгнем да качваме върха по тъмно.. Валя ни сняг на отиване към хижата.. и там бяхме час преди залеза.. до горе казаха че е 1,5 часа.. и решихме да се отдадем на хубавата ракия в хижата. Малко студена обстановка но с точното количество ракия всичко бе ок. :) А и гледката пред хижата си струваше всичкото ходене.. Красива тишина.. обляна в оранжево сини багри.. постоянно препускащи облаци над главите ни.. и леден вятър който от време на време буквално пронизваше главите ни и вратовете ни.. кристално чиста вода.. и всичката онази енергия която планината ти дава.. чувството че си на място чисто.. място което няма нищо сиво, освен камъните, по които стъпваме, но дори и те не бяха сиви сега.. станах многословен пак.. спирам до тук.. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар