Залез в черно бяло
май си спомням нещо вяло.
Отдавна случило се бе това,
ала проумях го чак сега.
Вися между минало и настояще
нейде във вакума студен
духат във времето стоящ е
чакайки отново слънчев ден.
Паля следваща цигара
минавайки покрай наща стара гара.
Ала времето тече без мен
нещо чувствам се пленен.
Хвърлям фаса почити спокоен,
мъчейки се да забравя тоя спомен.
Светофара от червен премигва във зелен,
вкарвам първа и потеглям променен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар