San Francisco passing under Golden Gate Bridge.

Голям вятър, голямо нещо, сутришен студ придружен от изгрев. Какво по-добро от това за снимки. На втора та снимка се вижда Алкатраз в далечината.. ама то затвор.. кво да му снима човек :) Кораба нали се вижда, същото е само че малко по-малко и се движи. 

По пътя на точка описваща окръжност по сфера

По пътя на точка описваща окръжност по сфера

Тече всичко, ах как тече,

стремглаво напред..

С гравитация мощна все го влече,

понесен от всичко броя крачки подред.

Не гледам къде и защо,

а там в огледалото виждам петно.

Все по далечно изглежда ми то,

а сламки препускат на фона на мойто стъкло.

За жалост отново мръсно е то

и замъглено става мойто петно.

В далечината точка е то,

невидимо там в безкрая остава петно.

Но не е просто петно,

това беше мойто гнездо.

Ах колко топло бе то!

Покой и смирение носи ми то.

Далече е вече но знам аз едно,

че земята кръгла е като мойто петно.

И не спирайки силно да крача на ум със едно,

аз ще стигна отново мойто гнездо.

И знам аз че топло е то,

с усмивка през сълзи все още виждам петно.

Копнеейки да го видя не в огледало а през стъкло,

затова продължавам с ума на едно...

За щъркелите, които всяко лято си намират гнездото.

North Pacific Ocean и вълните над хоризонта.

Да седиш на шест метра от водата и вълните да ти мокрят краката...  малко стряскащо, но определено красиво и вълнуващо. Морето става синьо до безцветно и накрая ослепително бяло. Вълните се разбиват една в друга вдигат облак от разпрашена вода, а вятъра удря облака и го отнася някъде в океана обратно.. Леко солено ти става в устата и пред обектива и точно тогава разбираш колко си малък всъщност и колко крехък е живота.

Гледайки гледката, която ме гледа.

Седя и го гледам.. и блея.. и то ме гледа.. ама кой кого гледа не разбрах. Погледахме се де.. и се засрами и си отиде и после чак на другия ден се показа пак.

Hardcore dream catcher, live.

Кошмар

Седя и чудя се защо в моята глава,
сега бушуват тез слова
и не мога просто ей така,
да ги блокирам веднага.

Ала в главата все бушува,
като водопад се чува.
Бучи и мира ми не дава,
хаоса странен не престава.

Ало, ехо кой е там?
Не виждаш ли че аз съм сам,
кой говори в мрака
и седи в страни и само чака?

Ела стани пред мен се изправи
и хич недей се кахъри!
Не мога аз до теб да скоча,
нито себе си аз да прескоча.

А от среща само смях ехиден
седи в тъмното кат китка китен.
Ей, кой си ти бе! Побеснявам аз,
а от среща чувам само моя глас.

Аз съм ти отвръща то,
прекрачвам аз и стъпвам на стъкло.
Къде съм, питам го тогаз,
а то отвръща - в Хондорас!

Минава миг и все се чудя,
сънувам ли или се будя?
Ала то простенва пак с човешки глас,
душата ти пленена съм в анфас.

От ярост в паника минавам,
да живея духом почти преставам.
Инстинкта в мене надделява,
пресягам се сам аз себе си да хвана.

Ала дим цигарен аз пробождам,
с длан копнеейки обхождам
и не намирам нищо пак освен това,
което чувам да шепти в нощта.

Душата ти съм аз пленена,
в ума ти там дълбоко изцедена.
Пусни ме моля те не ме погубвай
и с всички, но не и с мене се сбогувай.

Чувам всичко ала не разбирам,
кой съм аз къде отивам?
Душа и ум за мен говорят,
в мен ли са дори не спорят.

Май гледам от страни аз в еуфория,
съзнателно отивам към агония.
Боли ме всичко ала не усещам,
виждам ги до мен за да се сещам.

Къде съм кой съм аз дори не зная,
чудя се объркан пак в безкрая.
Без ум мисля за това,
без душа а чуствам го сега.

Нещо става ала не разбирам,
не ми се връзва всичко и ще дезертирам.
Въпроса става на живот и смърт,
виждам пред очите си аз тънък сърп.

Отстъпвам крачка в страх пронизан,
със себе си във спор неща да влизам.
Но късно стана вече,
сърпа плътта ми май посече.

Реших! Мигът дойде сега,
смирих се и съзрях стена.
Приближих докоснях я с ръка,
а тя прошепна пак в ноща.

Разруши ме ти а недей носи
и от руините пак основа положи.
Стълба плавна изгради,
живота си на ново нареди.

И пак с тежест аз пристъпвам,
бягам и от себе си отстъпвам.
С чукове замахвам и помръдвам,
стълбата свещенна на ръце премъквам.

Звъни будилника вбесен,
на вънка пак  е слънчев ден.
Мия си очите и с кафе сломен,
започвам пак поредния си ден.

Ню Йорк - през крив макарон.

 Кривия макарон в същност бе кораба майка, както винаги като линейка точни влязохме и излязохме, поне зърнахме статуята на свободата на 2 мили от нас, но въпреки всичко не ни донесе тази така жадувана свобода. За закуска имаше макарони, иронично прави като сопи.. :) Протягам си ръката с факла нагоре в знак на солидарност в името на братята американци, моите съболезнования, нямахте късмета да стъпя на манхатънска земя да е осветя! :)

На котва пред Панама, Балбоа.

И сега разбрах какво било това тропична буря.. това голямото се заформи за около 40мин, влажността на въздуха стана 100% температурата стана падна на 30 градуса и в продължение на 2-3 часа климата беше като в турска баня и на талази на талази се лееше вода с ведра.. и така цели шест месеца.. горките хора, сигурно нямат спа центрове щото им е писнало.. :)

За границите на четвъртото измерение.

За границите на четвъртото измерение.

Залез в черно бяло,

къде се е чуло и видяло?

Тука става нещо нетипично,

но за моите очи е иронично.

За малко цвят аз пак се моля,

ама к'во да прайш бе, то неволя!

Чудиш се дали е това,

което виждаш на мига.

Ала поредното имагинерно,

житейско, сиво, неизмерно.

Пропаст във времето незряща,

не я искам ала тя ме хваща.

И бързам пак с надежда,

с пръст преплитам мойта прежда.

Да си доплета аз шала,

па да усетя топлината вяла.

Далечен е момента ми заветен,

в дните незачеркнати преплетен.

Ала не заветна цел е май това,

а изход от безмерна ширина.

Огромна необятна шир,

в главата ми създава пир.

И дяволи се угощават,

те съдбата никому прощават.

Яжте, пийте, копелета гадни!

Гълтайте от мене мисли, жадни!

Изпийте цялото море,

па да ми дойде хем до колене!

Кораби в морето плават, а след тях бразди остават и след малко нищо не личи..

10 бързи в Япония - Nagoya castle и малко от мегданя им.

Японец и българин се заговорили за работа. Българинът попитал японеца:

- Вие в Япония, по колко часа на ден работите?

- По 9. - Отвърнал японецът.

- Що толкова много бе? - Зачудил се нашия.

- Ми 4 за мен, 4 за шефа ми и един за императора! Ами вие по колко часа работите на ден?

Българинът гордо отвърнал:

- 4 часа работим! 

- Е как толкова малко? - С недоумение гледайки попитал японеца.

- Ми ей така, император - нямаме, шефа - бал съм му мамата, така че само за себе си бачкаме.

Поглед от покрива на Нагойския дворец, онова хоризонталното е метро - Бойко не че нещо ама взимай пример.

Nagoya Castle

Това горе е златния им шаран. Споко, не е истински, истинския е бил откраднат преди векове и претопен - хаха.

Гъби да, диво растящи, в градинките из града, приличаха на сърнели, странно никой не ги бере.

Ех, Вихрене!

И както си ходя, по едно време виждам жълт отенък в сянката ми. Обръщам се и какво да видя,едно парченце земя, огрято от слънчева светлина прокарваща си път през куп облаци.. :)

Хонда по родопски.

Започваме деня с купесто дъждовна облачност, вятър от запад и временни превалявания. Времето ще е идеално за снимки, седянки, семки, смокини, самолети и самоинициативи. Пожелавам според ден на всички и като задуха вятър наведете се да ви подмине! :)

Един залез от обратната страна на земята.

Да открием сезона на залезите и изгревите, които никога не свършват само се повтарят и полагат началото на един нов ден, ново начало, нов копнеж и нова надежда.

Едно мъгливо конче, и малко за твърдите места по земята.. и спомена за тях.

Chevrolet Corvette Stingray 1979, V8 5.7L

Elvis Presley - Jailhouse Rock - един тематичен поздрав :)