16.Януари - До връх Мусала и обратно.

Един ден, решихме да отидем до Мусала - речено сторено. Стегнахме раниците, палнахме лунохода и дим да ни няма. Подходихме от към Боровец и право нагоре по ски пътя, който в последствие става на пътека. Времето беше повече от идеално, безветрие, жега и яко пот така както газехме в снега. След тежки празници, ядене и пиене върха до последно ни се струваше имагинерен, но след седем часа път бяхме вече горе. Като по график се качихме със залеза и резултата е на лице.

Слънцето за залязваше в над безоблачната планина и пронизваше следобедния хлад на планината. Върхът под краката ни хвърляше дебелата си сянка в пирамидална форма а небето над нея продължаваше да ни грее с оранжевия си цвят.

Слънцето се снишаваше малко по-малко докато ние се наслаждавахме на него и си почивахме от дългото изкачване. Дишането ни беше учестено въпреки, че вече не катерехме нагоре, просто надморската височина си оказа влиянието. 

Вечерта настъпи и след един изпит аспирин и лека привечерна дрямка сме готови пак за нови подвизи със статив и фото апарат в ръка. Навън беше все така спокойно. Нямаше един облак в небето и вятъра едва полъхваше. Избрах си един отсрещен връх, натиснах копчето и взе че се появи един доста силен метеор, зелено син на цвят. Прониза нощното небе и всички изкрещяха от възторг. След това се оказа, че даже се е и запечатал на моята снимка което ме изпълни с радостно чувство.

Снимките се нижеха една след друга, идеите за тях също. Експериментирахме си и се забавлявахме с малкото светлина която стигаше до нас от небето в тази безлунна нощ.

След като се наспахме, дойде време за новия ден. Слънцето всеки момент трябваше да се появи над хоризонта, а ние седяхме на върха в очакване на първия лъч от него.

Небето и земята си меняха цветовете със всяка изминала минута, минавайки от синьо лилаво до оранжево жълто и бяло. Мъглата в ниското допринасяше за артистичността на пейзажа, който се разкриваше пред нас.

Не след дълго слънцето изгря, и озари всичко около нас. Сякаш пламък  бе запален и всичко почна да се стопля. Полюбувахме се на него още малко и след това започнахме да се оправяме за обратния път надолу. Трябваше да се по график понеже деня не беше особено дълъг. 

Така завършва тази история, оцветена в цветовете на зимна Мусала и Рила.