събота, 10 януари 2015 г.

Усещане за зима, или иначе казано яз. Белмекен през януари.


Язовир Белмекен, едноименния язовир разположен на 1923 метра надморска височина. Дълъг почти 4 километра и широк 1.2 километра в най-широката си част, той е най-големия и най-високо разположения изкуствен водоизточник в източна Рила. 


Ден два след новата година решихме да отскочим до Белмекен да видим как е горе положението. Заходихме от Юндола и хванахме криволичещия път нагоре към язовира. За наше щастия пътя беше почистен от снегорин, което улесни достъпа до него. До язовирната стена не успяхме да стигнем поради непочистения път и еднометрови преспи по него. Лунохода се държеше мъжки но без подкрепата на още един луноход сметнах за неразумно да поря преспи по  метър въпреки наличието на снаражение от лопата и брадва в колата. 


Навън вятъра беше толкова силен на моменти, че пазенето на равновесие си беше цяло изкуство. Температурата беше около -15 поне долу където е почивната база и хотелчетата, горе беше пак някъде там, но вятъра влошаваше нещата. Всичко беше много красиво но не можехме да си отворим очите за дълго срещу вятъра за да видим красотата. Но въпреки това усещането  беше страхотно. Цветовете се преливаха един с друг със залязването на слънцето, жълтото ставаше оранжево, а оранжевото червено. Снега ставаше от бял светло син, а сенките ставаха все дълбоки и резки. 


Поразходихме се около западния край на язовира, полюбувахме се на залеза и дойде време да си ходим. Жалко, че нямаше дебелата ледена покривка върху язовира която се образува от време на време. Но явно не беше толкова студено достатъчно от дълго време за да стане и това. Нищо другия път. 








Няма коментари:

Публикуване на коментар