Януарски летен неделен ден на плажа.

Януари като януари, 18 градуса температурата на въздуха, слънце пече та се къса.. и то не остана друго освен да припалим лунохода до най-близкия лунен пейзаж. Като изключим айсбергите, с които лунохода ни не се справи, всичко друго беше ок. Пърпорихме си през горичката към плажа ни януарен, прегазихме пет мечки и седем антилопи, но всичко беше ок накрая. Бяхме по залез на плажа и той ни разкри цялата си красота и спокойствие. 

Подухваше топъл вятър сякаш бе септември, вълничките се плискаха спокойно в камъните и ги караха да лъщят на слънчевата светлина от залеза. Чуваха се единствено вълните и от време на време топлия полъх в ушите.

Едвам се сдържах да не се изкъпя във водата, беше кристално чиста, сякаш бе от приказка изкарана.

Камъните показваха снажните си форми галени от зимния залез. Сякаш се наслаждаваха с нас на топлото време и януарското спокойствие.

И ИЗВЕДНЪЖ, КАКТО СИ СНИМАМ...

Един русал изскочи от водата, приклекна на камъка пред мене и започна да позира. Първо го помислих за горски елф, понеже гората беше доста близко до нас. Но в последствие се оказа, че е мъжка русалка. Каза ми със сравнително мъжки глас - ти ли си Тупекса ве? И аз му казах, ми аз съм, аре пази се ся, че ке ми развалиш кадъра. Он пък ми грабна калъфката от статива и почна да прикляка пред мене сякаш е вратар и чака всеки момент за дузпа. В крайна сметка му казах, че съм писал стихотворения за русалки и той каза - така кажи ве, и изведнъж се скри и не знам повече какво стана. 

И като видях това столче плетеното, и тази гледка си казах.. Ех тука лятото трябва да се пие една мента с газирана вода и лимонче, пък защо не и една скара с кифтаци и китарка за фон. :)